Ладията на Харон

— Контролна кула «Алиеска», тук е «Петромакс»… — Хаузър бързо се поправи. — Тук е «Южен кръст». Потегляме в 2,43 по посока «Ел Зегундо».

— Прието, «Южен кръст». ППСБР е готов да ви придружи.

ППСБР, придружителни плавателни съдове за бързо реагиране, бяха едни от най-новите мерки за безопасност, въведени на пристанището, и една от множеството промени след катастрофата с «Ексон Валдиз». Всеки танкер, който хвърляше котва в «Алиеска», бе придружаван от специализиран кораб, докато стигнеше до Аляския залив. Оборудвани да реагират незабавно на изтичане на петрол, ППСБР имаха дълга над километър стрела от поглъщащ петрола материал, която минаваше по повърхността на водата като плаващ бент. Освен това носеха специални попиващи платнища за по-малки разливи и водни оръдия за преместване на петрола по повърхността на пролива. Членовете на екипажите им бяха добре обучени специалисти в областта на почистването на разлян петрол. Петдесет и пет метровият кораб, който последва «Петромакс Арктика» в залива Валдиз, всъщност дълъг осемнайсет километра фиорд, беше най-новото попълнение във флотилията на «Алиеска».

«Арктика» потегли по пътя си. Капитан Хаузър беше единственият член на командния състав със сертификат да управлява натоварен петролен танкер в тези коварни води, затова трябваше да остане на мостика, докато излезеха от пролива Принц Уилям. Капитанът седна на стола и отпи глътка кафе. Първата му заповед, откакто пое командването, беше по всяко време на денонощието да има кафе, направено преди не повече от трийсет минути. Лайл пиеше най-малко двайсет и пет чаши на ден. Успя да се избави от пристрастяването към никотина, но никога нямаше да се отърве от потребността от кофеин.

Пътуването вече не го радваше. Корабът се движеше безупречно, но Хаузър имаше неприятности с екипажа, особено с Джоана Ригс. Беше разговарял с нея набързо за инцидента, осакатил предишния капитан, но не беше удовлетворен от отговорите. Нейните бяха изключително уклончиви. Останалите помощници и главният инженер изглеждаха компетентни, но не бяха присъствали, когато капитан Олбрехт бе загубил ръката си, и не добавиха нищо към оскъдния разказ на Ригс.

Часовете минаваха, без да се случи нищо. Огромният танкер плаваше на юг. Бурното море в пролива не предизвикваше дори леко поклащане.

— ППСБР вика «Южен кръст». — Гласът по предавателя беше първият, който Хаузър чуваше от два часа.

— Тук е «Южен кръст». Казвайте.

— Навигационната система показва, че сме на входа на пролива. Оттук насетне сте сами.

Бурята, която във Валдиз бе натрупала десет сантиметра сняг на борда на танкера, не бе утихнала. Пред бронираното стъкло на мостика се стелеше бяла завеса. Снегът падаше ту в една, ту в друга посока, без да спира нито за миг. Беше невъзможно да се види линията на хоризонта между тъмното море и сливащото се с него небе. Светлините на носа на кораба приличаха на мъгляво съзвездие, далеч от уюта на топлия, просторен мостик.

— Прието. «Южен кръст» потвърждава, че сме придружени до края на пролива Принц Уилям — официално отговори Хаузър. — Оттук нататък сме сами.

Преди да напусне мостика, той изчака десет минути, увери се, че всичко работи както трябва, и скръстил ръце зад гърба си, бавно обиколи огромното помещение, поглеждайки показанията на десетките измервателни уреди. Както предполагаше, танкерът се движеше идеално. Капитанът спря до изхода, до голямата чертожна маса.

— Кормчия — Хаузър не си спомняше името на човека след бързото запознанство, преди да потеглят от пристанището. — Първият помощник Ригс закъснява с осем минути за дежурството си. Когато се появи, кажете й, че това е отбелязано в корабния дневник. Ако не дойде до десет минути, обадете ми се в каютата.

Хаузър трябваше да отиде в тоалетната и не можеше да чака Ригс да го смени.

Съвременните танкери имат екипаж само от трийсет души, затова за всеки има огромно пространство на борда. Повечето разполагаха със самостоятелна каюта или я споделяха само с един колега. На капитана бяха предоставени всякакви удобства. Апартаментът му се намираше едно ниво под мостика и се състоеше от голям кабинет, наречен дневна, и каюта за спане. Килимът беше син, дебел и мек, а дървените мебели с високо качество. На бюрото вече бе натрупана купчина листове, които изискваха незабавното му внимание. Хаузър не обичаше да признава, че работата на капитана се е изпълнила с административни детайли, вместо със солена вода и твърда стомана. Но такова беше естеството на тази професия в днешно време. Някога капитаните бяха обвити в романтика, легенди и фолклор, а сега бяха само управители, бюрократични книжни плъхове.

Той събу ботушите си и съблече черното вълнено сако на униформата си. Преди няколко часа бе натъпкал вратовръзката в джоба си и се закле да си я сложи едва когато види Лонг Бийч. Не смяташе, че дисциплината на кораба се поддържа от строги правила за облеклото. Стилът му на командване се ръководеше от максимата, че ако се чувстват удобно, членовете на екипажа ще работят по-добре.

Вътрешният телефон иззвъня.

— Да, какво има?