Ладията на Харон

— На какво разстояние беше оттук? — нервно попита Ригс.

— Почти по средата на крилото на мостика. Паднал е или във водата, или на главната палуба.

— Вземи няколко души и иди да провериш. Не можем да го оставим жив. — Тя се обърна към екипажа, пренебрегвайки обвинителните им погледи. Всички разбираха, че Ригс говори за капитана им.

Двайсет минути по-късно Волф се върна с трима от хората си. Снегът бе полепнал по тях като искрящи скъпоценни камъни, но те с нищо не показваха, че климатичните условия може да са ги притеснили. Ригс знаеше, че са бивши членове на източногерманските специални части и са тренирани и за много по-лошо време.

— Е?

— Не намерихме следа от него. Вятърът и топлината на петрола в резервоарите са разтопили снега на главната палуба, затова нямаше стъпки, но не може да е пълзял, без да остави кървава диря. Трябва да скочил през борда.

— Добре, един проблем по-малко — с облекчение каза Ригс.

— Лошо ли е положението? — Волф кимна към контролните уреди.

Електротехникът и помощникът му се бяха навели над конзолите. Виждаха се само гърбовете им. Главите и раменете им бяха скрити от жиците, електрическите табла, платките и микрочиповете, които движеха танкера.

— Засега нещата не изглеждат добре. Радарът е повреден и не може да се поправи. Куршум е разбил електроннолъчевата тръба, а също и процесора за дигитални изображения. Контролираме щурвала, но клапаните могат да бъдат регулирани само от машинното отделение. Ще го преживеем. Най-големият ни проблем са вътрешните помпи. Когато контролното табло е било простреляно, станало е късо съединение, което е изключило управлението на помпите от командната зала, както и повечето системи. Моторите, уредите за измерване на налягането и на съотношението на газовете, включително и в помпите, са сериозно повредени. Не можем да преливаме петрола през преградите на главните резервоари, за да разпределяме правилно товара, нито да преценим дали изпаренията са опасни. Самите помпи са в изправност, но сензорите на резервоара не работят. Няма начин да разберем колко петрол има във всеки резервоар без проверка на място.

Ригс и Волф знаеха колко важна е тази система за поддържането на контрола върху танкера. Без помпите «Арктика» можеше да се разцепи, ако се появеше силно вълнение. А когато стигнеха до крайната си цел, помпите щяха да бъдат от изключително важно значение за успеха на мисията им.

— Възможно ли е да бъдат поправени?

— Откъде да знам? Да не съм инженер? — сопна се Ригс. — Твоят безразсъден войник ни прецака.

— Ще бъде наказан — отвърна Волф, без да се вълнува от гнева й.

— Това ще ни помогне изключително много — кипеше от яд тя. — Трябваше да го заключа в трапезарията заедно с останалите от екипажа, но може да ни потрябва, преди пътуването да свърши. — Ригс погледна многозначително Волф. — Но когато този етап приключи, искам да бъде убит.

— Той е под мое командване. Изражението на Ригс стана още по-мрачно.

— А ти си под мое.

Красивото жестоко лице на германеца се изкриви в иронична усмивка.

— Тъй вярно.

Обединени Арабски Емирства

Въртящите се перки на хеликоптера «Газела» предизвикваха силна пясъчна буря, която го следваше като неумолима сянка. Военният хеликоптер летеше на не повече от сто и двайсет метра над земята и пилотът бе съсредоточил цялото си внимание да не го разбие. Бе оставил сложната и опасна навигация на помощника си, седнал вдясно от него.

Слънцето се издигаше над далечния хоризонт, но по-ярките звезди все още блестяха на тъмносиньото небе. Земята тъмнееше долу, безлична равнина от пясък и скали. Само вдясно нещо по-различно нарушаваше безкрайния еднообразен пейзаж. На седемдесетина километра се намираше планината Хажар — назъбени скали, предпазващи Арабския залив от постоянния натиск на безводната пустиня.

Полковник Уейн Бигълоу запали цигара и с бащинска обич погледна другия пътник. Беше му провървяло да се превърне от недодялан юноша в изискан мъж. Бигълоу бе завършил Кралската военна академия и беше обигран специалист по въпросите на Близкия изток. През по-голямата част на живота си бе живял в Персийския залив — и като член на британските окупационни сили, и по-късно като военен съветник на престолонаследника на Емирствата. Този пост беше по-скоро почетен, отколкото официален. Принцът често отбелязваше, че Бигълоу е трябвало да живее, когато Лорънс Арабски се е сражавал срещу турците на страната на арабите, защото онази епоха му подхождала повече, и полковникът не оспорваше мнението му.

До него седеше Халид Худари, друг човек, който подхождаше повече на старите времена, но бе приспособен и към новите. Бигълоу оценяваше по достойнство факта, че Худари е постигнал сегашното си високо обществено положение, без да е роден в кралското семейство. Принцът тайно му бе доверил, че обича Худари повече от собствените си синове, трима от които живееха в Египет с жени, нуждаещи се от огромни количества пари, за да се издържат.