Ладията на Харон

Бигълоу присъства, когато бащата на Халид дойде от пустинята със сина си и напомни на престолонаследника за обещанието му да се грижи за момчето в замяна на клетвата за вярност на бедуина. Принцът удържа на думата си и прие младия Халид в дома си. Бигълоу имаше щастието да стане един от многото учители на Халид — задача, която му доставяше удоволствие, защото момчето беше умно и всеотдайно. Сега изпитваше гордост, когато погледнеше какъв мъж е станал Халид двайсет и пет години по-късно. Бигълоу беше ерген и в лицето на Халид виждаше сина, който искаше да има.

— Не бъди толкова сериозен. Трудното свърши. — Полковникът надвика шума на турбодвигателя. Арабският му беше безупречен.

Худари не можеше да прогони мрачното си настроение.

— Опасявам се, че трудното тепърва предстои.

— Ако принцът разбере какво правим, ще имаме доста неприятности — подчерта Бигълоу.

Хеликоптерът бе навлязъл без разрешение във въздушното пространство на Ажман. Макар че седемте шейхства, съставляващи Обединените арабски емирства, се смятаха за една държава от международната общност, всеки член притежаваше суверинитет над своя дял от пустинята. Влизайки в Ажман, Худари и Бигълоу всъщност преминаваха национална граница без предварително предупреждение. Действията им лесно можеха да се определят като агресия.

— Е, кажи ми как го намери? — попита Халид.

Полковникът се наведе към него, за да могат да разговарят по-тихо. Худари разполагаше със служебен хеликоптер, снабден с най-модерните заглушаващи устройства, затова в кабината му беше тихо като в луксозен автомобил, но двамата бяха решили, че «Газела» е по-подходящ за пътуването в пустинята.

— Нищо особено. Няма пътища, водещи толкова надалеч от град Ажман, затова всичко трябва да е било докарано с хеликоптер в базата, вероятно нощем. Накарах служител на летището денонощно да наблюдава как идват и заминават. Тъй като не можахме да проследим някой от хеликоптерите им, без да се издадем, повиках един човек, който ми дължеше услуга. Съветникът на Военновъздушните сили и аз сме прекарали четири месеца заедно в мироопазващите сили в Кипър през 1964 година. Спасих живота му по време на бомбения атентат на девети август. Обадих му се снощи, точно преди поредният хеликоптер на Руфти да се отправи към пустинята. Той заповяда да отклонят от обичайния му патрул по иракската граница един от самолетите АУАКС, които Саудитска Арабия купи от янките, за да провери какво става.

— И?

— Координатите, които ни даде, бяха точни. Щурмовият ни екип намери лагера преди четири часа.

— И какво са видели? — нетърпеливо попита Халид.

Вътрешният телефон изпращя и пилотът прекъсна разговора им.

— Време до пристигането — две минути.

— Почакай и ще видиш с очите си. — Бигълоу приглади мустаците си и се облегна назад на седалката.

Хеликоптерът изрева над ниска дюна и шейната му едва не разпръсна върха на пясъчната могила. Времето беше ясно и те забелязаха димящи развалини на няколко километра пред тях. Земята бе почерняла от пожар и върху белия пясък имаше малък кръг пепел. Към небето все още се издигаха струйки пушек.

Проследявайки движенията на ръцете на един от войниците на Бигълоу, който бе намерил твърдо място за кацане, пилотът на «Газела» се приземи на неколкостотин метра от лагера. Худари и Бигълоу скочиха на земята и се наведоха, за да избегнат въртящите се перки. Двамата бяха в камуфлажно облекло, но само полковникът беше въоръжен. В колана му бе затъкнат тежък револвер «Уебли Марк VI». Температурата се повишаваше и червендалестото му лице се обля в пот. Но той продължи да върви с лекота по пясъка, без да изостава от Худари. Лагерът беше разположен в котловина в пустинята, овална падина, обградена от дюни като стени на пясъчен замък. В центъра имаше нещо като параден плац, заобиколен от десетки палатки. Овъглените им колчета стърчаха като оголени ребра на праисторическо чудовище. Плацът беше осеян със стоманени скелета, потъмнели от пожара. Ясно беше, че са поставени с някаква цел, но сега приличаха на части от конструктор, захвърлени от отмъстително дете. От наветрената им страна вече се бе натрупал пясък. Двата джипа «Тойота», боядисани с камуфлажна боя, които се използваха от войниците на Бигълоу, бяха паркирани по периметъра на тренировъчната база. Шофьорите им ги пазеха с монтирани на покривите картечници.

— Как е разбрал? — изсъска Худари, докато оглеждаше опустошението. — Как е разбрало дебелото копеле?

— Последните полети на хеликоптерите не носели провизии в базата. Занимавали са се с изтеглянето. Агентът ми е бил твърде далеч от летището, за да забележи разликата. Доколкото можем да преценим, мястото е било опожарено рано снощи. — От тона на Бигълоу стана очевидно колко му е неприятно да признае, че са закъснели. Но разкаянието му нямаше да оправи нещата. — За да евакуират лагер с подобни размери, трябва да са започнали да се изтеглят преди разговора ти с Руфти.

— В името на Аллах, той вече е знаел, че го подозирам. Хората ти откриха ли нещо, което да ни даде представа какво е правил Руфти тук?