Ладията на Харон

Последното изречение прозвуча неубедително дори в неговите уши. Флората и фауната по северното крайбрежие на Аляска не се срещаха никъде другаде по света и бяха толкова уязвими, че и най-малкото поражение щеше да бъде необратимо. Полярният мъх се нуждаеше минимум от сто години, за да се възстанови от преминаването и на най-лекото превозно средство. След като бъдеха инсталирани петролните платформи, тръбопроводите и другите поддържащи съоръжения, природата нямаше да бъде същата.

— Но цената е малка — решително добави президентът. Кони вдигна ръце, преструвайки се, че се предава.

— Забрави ли, че съм на твоя страна?

— Съжалявам — мрачно се усмихна той. — Напрежението ми се отразява. Как издържаш, по дяволите?

Кони се засмя.

— Напомням на всички, че Отделът по енергетика има правомощията върху ядрения арсенал на Америка. Казвам им, че контролирам двайсет хиляди бойни глави и страдам от предменструален синдром. И това им затваря устата.

Президентът се усмихна уморено.

— Какви са последните новини от местните правозащитни организации?

Правата на населението в Аляска също бяха станали тема на разгорещени дискусии. Кони се премести на стола и остави ножа и вилицата си в порцелановата чиния, която все още беше пълна с пържени яйца и бекон.

— Засега са относително тихи. Липсва им международното представителство на големите природозащитни организации и гледат да стоят в сянка, докато разберат доколко администрацията е готова да подкрепи инициативата. Макар току-що да научих, че «Амнести Интърнешънъл» заплашва да обяви цялото ескимоско население за политически затворница на Съединените щати, ако продължаваме да нарушаваме правата им върху земята.

— Господи! — възкликна президентът. — И наричаш това стоене в сянка?

— В сравнение с извършеното от ПАПС това е нищо.

— ПАПС? — Той повдигна вежди в недоумение. — Защитници на околната среда ли са?

— По-скоро екотерористи. — Кони взе куфарчето си от пода, сложи го на масата, прерови съдържанието му и подаде кафява папка на президента. — Досието, съставено от Интерпол, за престъпленията, с които ПАПС пряко или косвено са свързани в Европа. И това е само през последната година.

Докато президентът прелистваше докладите за бомбените атентати, протестите и нападенията, Кони ван Бурен му разказа накратко какво представлява организацията.

— ПАПС са инициалите на Планетарен активен природозащитен съюз. Основан е преди няколко години от холандец, професор по естествени науки, изпаднал в немилост пред колегията. Ян Верховен е класически пример за обаятелен водач — млад, още няма четирийсет, хубав, интелигентен и от богато семейство, уважавано в родния му Амстердам.

Кони говореше така, сякаш декламираше наредените пред президента материали. Очевидно бе чела досието много пъти.

— До тази година ПАПС са били незначителна организация. Печатали са памфлети и Верховен е изнасял лекции на митинги в цяла Западна Европа. Съюзът е относително млад и наброява стотина активни членове. Мнозина защитници на околната среда смятат ПАПС за твърде радикален дори за техния вкус. Верховен проповядва някакво псевдорелигиозно общуване с природата, в което на първо място са правата на земята, а не на хората. Той отлетял за Бангладеш след мусон, отнел живота на единайсет хиляди селяни, и осъдил оцелелите, защото са излъгали природата, като не са и отдали дължимото уважение. През декември, след изтичането на не радиоактивна охлаждаща вода от френски реактор, ПАПС стана известен, когато Верховен предизвика директора на атомната централа да пие от нея. Това беше ефектен медиен номер с епични измерения, защото директорът бил свръхалергичен и можел пие само дестилирана вода — факт, който Верховен знаел. От началото на тази година ПАПС се включи сред професионалните демонстранти. Редиците им се увеличиха, както и бюджетът им. През май си купиха бракуван изследователски кораб и го прекръстиха на «Надежда». Отвориха офиси със сателитна връзка в Лондон, Париж, Ню Йорк, Вашингтон и Сан Франциско. И започнаха да упражняват насилие. В Мозамбик бяха арестувани членове на организацията с достатъчно експлозиви да взривят язовира «Кабора Баса». В Бразилия ПАПС поеха отговорността за унищожаването на тежки съоръжения на стойност десет милиона долара, използвани за разчистване на горите. В щата Вашингтон активист на групата е обвинен в убийство, след като забил в дърво стоманен шип и предизвикал засечка във верижен трион, който убил дървосекача, работещ с него. Пред вратата на секретаря на вътрешните работи беше оставен чувал, пълен с мъртви бухали, с емблемата на ПАПС. Не се спират пред нищо. Разрушили са бензиностанции в Германия, Холандия и Белгия. Заподозрени са, че са влезли с взлом в германска химическа компания и са съсипали експерименти за няколко милиона долара. Нахлували са в лаборатории, за да освободят опитни животни, много от които заразени с болести или експериментални ваксини с неизвестни странични ефекти. Накратко, ПАПС са силно мотивирани, добре финансирани и опасни и следващата им цел несъмнено ще бъде Аляска.