Лелите не са джентълмени

— Напълно вярно, сър, но се случи нещо, което ме възпрепятства да се отправя незабавно, както възнамерявах.

— И по-точно? Да не са ви забавили в банката, докато ви преброят парите?

Язвителни слова, вярно, но според мен напълно оправдани. Впрочем ефектът им бе нулев, защото той дори не трепна под моя сарказъм.

— Не, сър — беше отговорът му. — Аз внасям парите си в Бридмътската банка, а работното й време за днес отдавна е приключило. Събитието, за което говоря, се състоя в този дом, на практика дори в същата тази стая. Бях отишъл до кухнята, за да взема котката, която почиваше в своята кошничка, когато чух идещи отсам звуци и предполагайки, че не сте си вкъщи, влязох да проверя, воден от опасения, че във вилата се е вмъкнал крадец. Тогава съзрях на пода човешка фигура, увита в покривка от маса. Освободих възлите и отвътре се подаде господин Кук, с картина на шията, надаващ нецензурни викове.

Той направи пауза и аз реших да не го въвеждам в курса на събитията. Добре е човек да не се доверява прекомерно на индивиди като Греъм.

— Увит в покривка от маса, казвате? — рекох небрежно. — Е, при неговото кръвно налягане рано или късно е трябвало да се докара дотам.

— Гледката ме потресе дълбоко.

— Не ще и дума. Такива гледки действително не са за хора със слабо сърце. Но бързо се съвзехте, нали?

— Не, сър, останах по-скоро втрещен и ще ви кажа защо. Дължеше се основно на неговия език. Както вече споменах, той се изразяваше по най-неконтролиран начин и аз си дадох сметка, че ще е лудост да се отправя към Егсфорд Корт, рискувайки да го срещна там в това човекоопасно състояние. Аз имам деца и семейство, сър, и трябва да мисля за тях. Тъй че ако искате тази котка да се въдвори на предишното си местоживеене, ще трябва да си потърсите друг посредник, който да го свърши вместо вас, или в противен случай да прескочите до Бгсфорд Корт и каквото сабя покаже.

И докато аз го гледах безмълвен поради глътване на езика и наченки на трупно вкочаняване, той се оттегли.

Все още продължавах да се цъкля към мястото, където беше стоял, каейки се горчиво, задето бях пуснал Джийвс да скитори и да си пилее времето в гуляи с разни лели, макар да знаех, че във всеки миг може да ми се наложи да прибягна до неговия съвет и морална подкрепа, поради което мина доста време, преди да осъзная, че телефонът се скъсва да звъни.

Както и предполагах, беше сестрата на покойния ми баща Далия, и още в първите секунди стана ясно, че тя току-що е разговаряла с Били Греъм и е научила страшната вест. В покъртителна тирада, където той фигурираше като долен плъх, тя заклейми неговия официален отказ да изпълни свещения си дълг.

— И при това ми излезе с някаква налудничава история, че открил Кук в твоята гостна, увит в покривка и с картина на шията, и сега се боял да се доближи до Егсфорд Корт. Дали не е имал халюцинации?

— Не, лельо, това е самата истина.

— Искаш да кажеш, че той действително е стоял там увит в покривка и с картина на шията?

— Да.

— И на какво според теб се дължи?

— Имахме едно дребно разногласие.

Тя изсумтя като локомотивна свирка.

— Значи не друг, а ти си виновен, задето оня пор Греъм е напълнил гащите?

— В известен смисъл, да. Нека ти обрисувам накратко епизода — рекох и го направих. Когато свърших, тя заговори отново и тонът й бе зловещо спокоен.

— Можех да се досетя, че ако съществува и най-малката възможност да се оплескат тези тъй деликатни преговори, ти начаса ще я оползотвориш. Е, след като ти си причината Греъм да се запъне като магаре на мост, ще трябва да заемеш неговото място.

Очаквах това. Греъм, не бива да се забравя, беше излязъл с идентично предложение. Бях решен да го изтръгна още в зародиш.

— Не! — казах.

— „Не“ ли каза?

— Не казах.

— Страх те е, а?

— Не се срамувам да го призная.

— Ти не би се срамувал да признаеш практически нищо. Къде е гордостта ти? Или си забравил своите славни предци? По времето на Кръстоносните походи е имало един Устър, който щял сам да спечели битката при Яфа (Има се предвид завземането на Яфа от кръстоносците през ХІІ век. — Б. пр.), ако не бил паднал от коня си.

— Не се и съмнявам, но…

— Ами онзи, дето участвал във Войната на полуострова? (Става дума за войната на Пиренейския полуостров (1808–14) между Англия и Португалия. — Б. пр.) Уелингтън все повтарял, че никога не е имал по-добър шпионин от него.

— Много е възможно. И при все това…

— Значи не искаш да се покажеш достоен за техния светъл завет?

— Не и ако за целта трябва да пресека отново пътя на Кук.

— Е, щом не искаш, значи не искаш. Бедният стар Том, какви ли страдания го чакат. А, като стана дума за Том, тази сутрин получих писмо от него. Цялото беше посветено на великолепната вечеря, която Анатол приготвил предишния ден. Трябва да ти го дам да го прочетеш, истинска поезия е. Очевидно Анатол е бил споходен от оная муза на съвършенството, която понякога навестява френските готвачи. В послеписа Том казва: „Милият Бърти, как би се радвал, ако беше тук.“