Читаем Лелите не са джентълмени полностью

— Можех да се закълна, че започва с Ал. От проклетата малария ще да е. Пипнах я в Екваториална Африка и ми се отразява на паметта. Тъй, значи сте си сменили името. Да не ви преследват тайни врагове?

— Не, никакви тайни врагове.

— Обикновено това е причината човек да си смени името. Аз например трябваше да сменя моето, след като застрелях вожда на племето мгомби. При самозащита, разбира се, но върви обяснявай на опечалените му вдовици и роднини, които даваха мило и драго да ме докопат. Ако бяха успели, щяха да ме опекат жив на бавен огън, а това е нещо, което един мъж се старае да избегне. Но аз ги изиграх. Планк бе името на онзи, когото търсеха, и дори за миг не им мина през ума, че аз вече се казвам Джордж Бърнард Шоу. Не им сече много пипето по тая част. Е, Устър, как я караш, откакто се видяхме за последен път? Кукуряк, а?

— Благодаря, добре съм. Като изключим, че имам петна по гърдите.

— Петна? Лоша работа. Колко са?

Отвърнах, че не съм извършил точно преброяване, но са доста, при което той поклати сериозно глава.

— Или е бубонна чума, или шистосоматоза (Хронично тропическо заболяване, предизвиквано от заразена вода, при което се появяват обриви, сърбежи и т. н. — Б. пр.). На един от моите носачи му избиха такива петна по гърдите и още преди залез-слънще го погребахме. Налагаше се. Крехки същества са тия туземци, макар че не им личи, като ги гледаш. Хващат всичко, което се въди наоколо — бубонна чума, шистосоматоза, жълта треска, хрема… Е, Устър, радвам се, че се видяхме пак. Бих те поканил на обед, но трябва да бързам за влака. Заминавам за провинцията.

И той ме остави, както можете да се досетите, в известен трепет. Известно е, че Бъртрам Устър е неустрашим мъж, когото не можеш накара току-тъй да си глътне езика, но тези приказки за туземни носачи, погребани преди залез-слънце, възбудиха у мен немалка тревога. А и първият сблъсък с Е. Джимпсън Мъргатройд не допринесе за нейното уталожване. Типтън, който ми го беше описал като дърт темерут, не би могъл да се изрази по-точно. Той имаше тъжни умислени очи, провиснали мустаци и толкова силна прилика с жаба, която още от попова лъжичка не е спирала да съзерцава мрачната страна на живота, че душата ми слезе директно в петите.

При все това, както често се случва, когато опознах Е. Дж. Мъргатройд по-отблизо, той съвсем не се оказа чак такъв гробар, какъвто изглеждаше на пръв поглед. След като ме претегли, върза ми онова гумено нещо на бицепса, премери ми пулса и ме очука отвсякъде като прилежен кълвач, той най-сетне живна и думи на утеха заструиха от устата му като шампанско от бутилка.

— Не мисля, че имате особени причини за безпокойство — рече.

— Така ли? — отвърнах, възроден. — Значи не е чума или шистосоматоза?

— Разбира се, че не е. Кой идиот ви напълни главата с тия глупости?

— Майор Планк. Мъжът, който беше тук преди мен.

— Не бива да слушате какво ви говорят хората и най-вече Планк. Навремето бяхме съученици. Гламавия Планк, тъй му викахме. Не, петната не са нищо особено. Ще изчезнат сами след няколко дни.

— Златна ви уста — рекох аз, а той каза, че се радвал, задето вече съм по-спокоен.

— Но… — добави.

Това ме попари.

— Но какво?

Той изглеждаше като пророк от местен мащаб, готвещ се да порицае населението за неговите грехове. Впечатлението се създаваше предимно от мустаците, но и веждите допринасяха с каквото можеха — пропуснах да спомена, че бяха рунтави, — и аз долових, че сега вече няма да ми се размине.

— Господин Устър, вие сте нагледен пример за градски младеж.

— О, благодаря — отвърнах, тъй като на човек му е приятно да чуе комплимент.

— И като всички младежи от вашия тип не давате пет пари за своето здраве. Пиете прекалено много.

— Само при специални поводи. Снощи например помагах на едно приятелче да отбележи щастливия завършек на чистата си младежка любов и може леко да съм се наквасил, но това рядко се случва. Устър-Едното Мартини, тъй ми викат близките.

Той не обърна никакво внимание на моето прямо мъжко изказване и равнодушно продължи.

— Пушите прекалено много. Лягате си прекалено късно. Не се движите достатъчно. На вашата възраст би трябвало още да играете ръгби със бившите съученици.

— В моето училище не се играеше ръгби.

— Къде сте учили?

— В Итън.

— О! — каза той, сякаш нямаше особено високо мнение за Итън. — Е, в общи линии, това е. Вие правите всичко онова, което казах. Рушите здравето си по стотици начини. Пълният срив може да настъпи всеки момент.

— Всеки момент? — запитах дрезгаво.

— Да. Освен ако…

— Освен ако? — Ей тази приказка чаках да чуя от самото начало.

— Освен ако не зарежете този нездравословен лондонски живот. Идете в провинцията. Дишайте чист въздух. Лягайте си рано. И се движете колкото се може повече. В противен случай не отговарям за последствията.

Това ме разтърси из основи. Когато един доктор, пък бил той и мустакат, ти каже, че не отговаря за последствията, значи работата е дебела. При все това запазих самообладание, защото веднага бях прозрял начин да последвам безболезнено неговия съвет. Бъртрам Устър си е такъв. Ум като бръснач.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Петр Первый
Петр Первый

В книге профессора Н. И. Павленко изложена биография выдающегося государственного деятеля, подлинно великого человека, как называл его Ф. Энгельс, – Петра I. Его жизнь, насыщенная драматизмом и огромным напряжением нравственных и физических сил, была связана с преобразованиями первой четверти XVIII века. Они обеспечили ускоренное развитие страны. Все, что прочтет здесь читатель, отражено в источниках, сохранившихся от тех бурных десятилетий: в письмах Петра, записках и воспоминаниях современников, царских указах, донесениях иностранных дипломатов, публицистических сочинениях и следственных делах. Герои сочинения изъясняются не вымышленными, а подлинными словами, запечатленными источниками. Лишь в некоторых случаях текст источников несколько адаптирован.

Алексей Николаевич Толстой , Анри Труайя , Николай Иванович Павленко , Светлана Бестужева , Светлана Игоревна Бестужева-Лада

Биографии и Мемуары / История / Проза / Историческая проза / Классическая проза