Скъпи Бърти,
Ти несъмнено ще се учудиш, че получаваш настоящото от мен. Пиша ти от името на твоята леля, която претърпя печален инцидент и в момента носи ръката си на превръзка. Злополуката станала през последните дни на престоя й в Съмърсет у семейство Брискоу. Ако добре съм я разбрал, имало празненствопо случай победата на Симла, коня на полковник Брискоу, в много важно състезание, и тъкмо в разгара му една тапа от шампанско, изхвърчайки от бутилката, я цапнала тъй силно по върха на носа, че тя изгубила равновесие и паднала, наранявайки китката си.
Следваха около три страници за времето, подоходния данък (който не му допадал) и новите постъпления в колекцията му от старо сребро, а накрая — послепис:
P.S. Леля ти ме помоли да приложа тази вестникарска изрезка.
Не можах да намеря никаква вестникарска изрезка и предположих, че е забравил да я пъхне в плика. Но после я съзрях да лежи на пода.
Вдигнах я. Беше от „Бридмътски страж“, най-вероятно отпечатана и в „Ежедневник на Съмърсетския фермер“ и „Южен наблюдател“ — органите, отразили с такъв възторг, както навярно помните, изпълнението на песента „Всяка сладурана обича по един моряк“ от облечената ми в моряшко костюмче прародителка на селския концерт в Мейдън Егсфорд.
Съдържанието й бе следното:
Вчера съдийската тройка в състав майор Уелш, адмирал Шарп и сър Еверард Бут след продължително заседание се произнесе върху крайния резултат от надбягванията в Бридмът, довели до такова брожение сред местните спортни среди. За победител се признава конят Симла на полковник Брискоу. Залозите ще бъдат разпределени съгласно това решение. Носят се слухове, че предстои крупни суми да сменят своите собственици.
Тук поспрях, тъй като писмото и изрезката ми бяха дали много храна за размисъл. Естествено, трагичната сцена с леля Далия и тапата от шампанско предизвикваше у мен най-дълбока загриженост. Нещо подобно се бе случило и с мен по време на един гуляй в „Търтеите“ и мога да ви уверя, че твърдостта на духа ми бе подложена на безмилостно изпитание. Но пък от друга страна, с тлъстата печалба, която бе ударила, тя дълго време нямаше да има нужда да прибягва до чичо Том, за да си закърпва месечните баланси.
Но скоро този аспект на проблема спря да приковава моя интерес. Онова, което ми се искаше да разбуля, бе самата сърцевина на оформящата се мистерия. Очевидно Картофчето на Кук бе свършил първи, но е бил дисквалифициран. Защо ли? Заради блъскане на противника? Обикновено това караше съдиите да прибягват до такива решения.
Зачетох нататък.