Читаем Лий Чайлд полностью

Оказа се, че мога да постигна и двете неща едновременно. Първата кола в източна посока беше прибираща се у дома патрулка. Вдигнах палец и тя спря. Полицаят се оказа приказлив, а аз се проявих като добър слушател. Броени минути по-късно ми стана ясно, че получената от Гарбър информация е изцяло погрешна.

8


Полицаят се казваше Пелегрино. Също като минералната газирана вода, макар че той премълча този факт. Останах с впечатлението, че в тази част на Мисисипи предпочитат вода от чешмата. Нямаше нищо чудно, че човекът спря да ме вземе. Ченгетата в малките градчета винаги проявяват интерес към появилите се на тяхна територия странници. Най-лесният начин да разберат това е като попитат. Както и направи Пелегрино. Казах му името си, а след това му предложих официалната си версия, която ми отне не повече от минута. Наскоро уволнил се военен, който пътува към Картър Кросинг с надеждата да открие свой стар приятел. Добавих, че въпросният приятел е служил в базата Келам и може би е останал някъде в околностите иМ. Пелегрино не отговори. Очите му за миг напуснаха платното и преценяващо ме огледаха от горе до долу. После той кимна и отново насочи вниманието си към пътя. Беше нисък мъж с наднормено тегло, вероятно от френски или италиански произход. Черна късо подстригана коса, мургава кожа и червеникави венички от двете страни на носа. Някъде между трийсет и четирийсет и едва ли щеше да стигне шейсет, ако продължаваше да прекалява с яденето и пиенето.

Той започна да говори в момента, в който аз приключих с рецитала си. Първото нещо, което научих, беше, че в Картър Кросинг няма полицейски участък. Гарбър беше допуснал техническа грешка. Оказа се, че градчето се намира в окръг Картър, в който действа окръжна шерифска служба с юрисдикция над територия от близо хиляда и триста квадратни километра. Но върху тази сравнително голяма площ нямало кой знае какво, с изключение на базата Келам и градчето до нея. В него била и сградата на шерифската служба — факт, който отчасти оправдаваше информацията на Гарбър. Самият Пелегрино се оказа полицай именно там и очевидно се гордееше с работата си.

— Колко голяма е службата ви? — попитах го аз.

— Малка е — отвърна той. — Шерифът, когото всички наричаме «Шефа», аз, още един полицай и един разследващ инспектор. Освен това имаме един цивилен, който работи на гишето, и една диспечерка на телефоните. Но инспекторът е в продължителен отпуск заради болни бъбреци и на практика сме само тримата.

— Колко е населението на окръг Картър?

— Около хиляда и двеста души.

Доста за три действащи ченгета, помислих си аз. Все едно да контролираш Ню Йорк с два пъти по-малко полицаи, отколкото са в действителност.

— Бройката включва ли Форт Келам? — попитах.

— Не, те си имат собствена полиция.

— Въпреки това вашата работа никак не е малко — отбелязах аз. — Хиляда и двеста души, разпръснати на площ от хиляда и триста квадратни километра.

— В момента наистина имаме много работа — отвърна Пелегрино, но не спомена убийството на Джанис Мей Чапман, а започна да ми разказва за един по-скорошен инцидент.

Предишната нощ някой зарязал колата си на железопътната линия. Оказа се, че Гарбър отново беше сбъркал: влак имало не два пъти в денонощието, а само веднъж. Тежка, дълга километър и половина композиция, тръгваща от Билокси на север, която минавала през градчето точно в полунощ. Тя смазала колата на релсите, влачила я известно време, а после я изхвърлила в гората. Машинистът изобщо не спрял, а по всичко изглеждало, че дори не е намалил. Което означавало, че не е видял колата върху релсите. По правилник влаковете спират при всяко съприкосновение с чуждо тяло по пътя си. Пелегрино беше на мнение, че човекът не е забелязал колата. Аз също. Бързо движеща се маса от хиляди тонове срещу един тон. Никакви шансове. Новият ми познат изглеждаше объркан от тази безсмислица.

— Кой би направил подобно нещо? — попита той. — Кой ще зареже колата си на пътя на влака? И защо?

— Може би хлапета — казах. — Ей така, за забавление.

— Досега не се е случвало подобно нещо, въпреки че не ни липсват буйни хлапета.

— Имаше ли хора в колата?

— Не, слава богу. Просто някой я е зарязал на релсите.

— Крадена?

— Още не знаем. Размазана е тотално. Май е била синя на цвят. Запалила се е от удара. Заедно с нея са изгорели и няколко дървета.

— Подаден сигнал за изчезнала кола?

— Все още няма.

— С какво друго се занимавате?

Пелегрино замълча, а аз се запитах дали не съм прекалил. След кратък разбор обаче стигнах до извода, че въпросът ми е съвсем резонен. Просто поддържах разговора. Събеседникът ти се оплаква от много работа, но споменава само за някаква смачкана кола. Логично е да го попиташ и за останалото, нали? Особено когато е бил любезен да те вземе на пустия път.

Оказа се обаче, че колебанието на Пелегрино се дължи на старомодната южняшка любезност.

— Не искам да останеш с лошо впечатление, още повече че за пръв път идваш насам. Но имаме един случай на убийство.

— Убийство?

— Да, преди два дни открихме труп на жена.

— Как е била убита?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Грабители
Грабители

Тысячелетний покой древнего города пирамид на периферийной планете Конфин нарушен. Сюда за артефактами, хранящимися во чреве черных гигантов, устремляются многочисленные «грабители» — от любящих риск одиночек до частных исследовательских компаний. Толькопо самым скромным подсчетам, ворованные технологии артефактов дают империи прибыль в триллионы кредитов. Так на древние захоронения началась самая настоящая охота… Давая согласие на экспедицию, опытный старый вояка полковник Вильямс понимал, что его ждет очень опасная и страшная работа. Ведь он, да и все люди вверенного ему охранного корпуса имперских вооруженных сил прекрасно знали о тихих и внезапных исчезновениях на Конфине отдельных людей, групп и даже крупных подразделений вместе с вооружением и техникой… Но, несмотря ни на что, вскрытие гробниц началось. И вот уже курьерские ракеты уносят в космос первую партию артефактов.

Алекс Орлов , Збигнев Сафьян , Йен Лоуренс , Ричард Старк , Эдуард Вениаминович Лимонов

Фантастика / Крутой детектив / Морские приключения / Боевая фантастика / Детективы
Аквариум с золотыми рыбками
Аквариум с золотыми рыбками

Лоуренс Гоуф — автор серии полицейских романов о детективах Джеке Уиллоусе и Клер Паркер, которые с блеском раскрывают самые запутанные и страшные преступления.Его роман «Аквариум с золотыми рыбками» получил приз общества «Детективные писатели Канады» как лучший первый роман. «Смерть на рыболовном крючке», «Горячие дозы» завоевали премию Артура Эллиса за лучший детективный роман года, а триллер «Песчаная буря» — премию «Канадский автор».В романе «Аквариум для золотой рыбки» судьба всерьез решила проверить стойкость жителей канадского города Ванкувера, ниспослав на их головы не только затянувшиеся проливные дожди, но и куда более серьезное, страшное испытание — маньяка-убийцу, хладнокровно расстреливающего из мощной винтовки мужчин и женщин, пожилых и молодых, белых и цветных, простых обывателей и даже полицейских. Кто этот человек, объявивший войну целому городу?Романы предлагаемого сборника публикуются на русском языке впервые.

Лоуренс Гоуф

Крутой детектив