Любовникът на девицата

„9-ти юли

Той отпада бързо. Очаквам всеки момент да науча за смъртта му. Ще ви пратя вест в мига, в който науча. Франсоа II ще бъде крал на Франция, и е сигурно, че Мери ще носи титлата «Кралица на Франция, Шотландия и Англия» — моят служител е видял съобщението, което писарите изготвят. С богатството на Франция и с изкусното предводителство на фамилията Гиз, с Шотландия в ролята на техен троянски кон, те ще бъдат неудържими. Бог да е на помощ на Англия, и Бог да е на помощ и на теб, стари приятелю. Мисля, че ти ще си последният държавен секретар на Англия и всичките ни надежди ще бъдат сринати.“

Сесил преведе кодираното писмо, и в продължение на няколко минути остана да седи с него, потънал в размисъл. После занесе целия препис на кралицата, в личния й кабинет. Тя се смееше заедно с дамите си, докато подготвяха костюмите си: Летиша Нолис, в девствено бяло, поръбено с цвета на най-тъмночервените рози, вплиташе рози в малък венец, който кралицата щеше да носи вместо корона. Сесил си помисли, че новината, съдържаща се в писмото, което носеше, бе като лятна буря, която може да забушува изневиделица, да смъкне венчелистчетата от розите и да унищожи цяла градина за един следобед.

Елизабет носеше рокля с цвят на розова роза, с бели копринени украси на ръкавите, поръбена със сребърна дантела, и бяло украшение за глава, поръбено с дребни розови и бели бисери, във великолепен контраст с медночервените й коси.

Тя се усмихна сияйно на изненаданото лице на Сесил и се завъртя пред него.

— Как изглеждам?

„Като булка“, помисли си Сесил в ужас.

— Като красавица — каза той бързо. — Лятна кралица.

Тя разстла полите си и му направи реверанс.

— А кой е вашият фаворит за турнира?

— Не знам — каза Сесил разсеяно. — Ваша светлост, зная, че това е ден за удоволствия, но трябва да говоря с вас: простете ми, но трябва да говоря с вас спешно.

За миг тя се нацупи, а когато видя, че лицето му остана сериозно, каза:

— О, много добре, но не за дълго, Спирит, защото те не могат да започнат без мен; а сър Ро… а ездачите няма да искат да чакат в тежките си доспехи.

— Виж ти, че кой ли е сър Ро…? — запита игриво Летиша, а кралицата се изкикоти и се изчерви.

Сесил не обърна внимание на младата жена, а вместо това дръпна кралицата в прозоречната ниша и й даде писмото.

— От Трокмортън е — каза простичко. — Предупреждава ни да очакваме смъртта на френския крал. Ваша светлост, в мига, в който той умре, ние изпадаме в смъртна опасност. Сега би трябвало да се въоръжаваме. Сега би трябвало да сме готови. Трябваше вече да сме изпратили парична подкрепа на шотландските протестанти. Дайте ми разрешение да им изпратя пари сега, и да започна набирането на войници за английска армия.

— Вие винаги казвате, че нямаме средства — каза тя упорито.

Сесил внимаваше да не погледне към перлите на ушите й и дебелия перлен наниз на шията й.

— Кралице моя, намираме се в най-сериозна опасност — каза той.

Елизабет дръпна писмото от ръката му и го занесе до прозореца да го прочете.

— Кога получихте това? — попита тя, с изострящ се интерес.

— Точно днес. Дойде шифровано, току-що го преведох.

— Тя не може да се нарича „кралица на Англия“, съгласи се да се откаже от претенциите си в договора от Като Камбрези.

— Не, виждате, че не е. Тя не се е съгласила на нищо. Кралят бе онзи, който сключи това споразумение, а кралят, който подписа договора, умира. Сега нищо няма да спре амбицията й, новият крал и неговото семейство само ще я насърчават.

Елизабет изруга полугласно и се извърна от веселите придворни, така че никой да не може да види как потъмня лицето й.

— Никога ли няма да бъда в безопасност? — запита тя с тих ожесточен глас. — След като се борих цял живот за този трон, трябва ли да продължа да се боря за него? Трябва ли вечно да се боя от ножа в сенките и от нашествието на моите врагове? Трябва ли да се страхувам от собствената си братовчедка? От собствената си сродница?

— Съжалявам — каза овладяно Сесил. — Но ще изгубите трона си, а навярно — и живота си, ако не се борите за него. Сега сте в по-голяма опасност, отколкото сте били някога.

Тя нададе лек дрезгав вик:

— Сесил, бях на косъм от обвинение в държавна измяна, бях заплашена от дръвника, а после започна да ме дебне смърт от ръцете на платени убийци. Как мога да бъда в по-голяма опасност?