Любовникът на девицата

Няколко души хвърлиха поглед към затворената врата, сякаш за да се уверят, че тя няма да се отвори с гръм и трясък и вътре да нахълта Елизабет, почервеняла от гняв. После, един по един, всички кимнаха.

— А испанският съюз с ерцхерцога? — обърна се към Сесил Франсис Бейкън, брат на сър Никълъс.

Сесил сви рамене.

— Те още са склонни, а тя казва, че е готова да го приеме. Но аз бих предпочел Аран. Той е от нашата вяра, и ни носи Шотландия и шанса да обединим Англия, Уелс, Ирландия и Шотландия. Това би ни превърнало в сила, която трябва да бъде приемана сериозно. Ерцхерцогът ще се постарае испанците да бъдат на наша страна, но какво ще искат те от нас? Докато интересите на Аран са същите като нашите, и ако се оженят — той си пое дъх: тези надежди му бяха толкова скъпи, че му бе почти непоносимо да ги изрече — ако те се оженят, ще обединим Шотландия и Англия.

— Да, ако… — каза раздразнено Норфолк. — Ако успеем да я накараме сериозно да погледне втори път някой мъж, който не е проклет разбойник прелюбодеец.

Повечето от мъжете кимнаха.

— Със сигурност имаме нужда или от испанска помощ, или от Аран, за да поведем кампанията — каза Нолис. — Не можем да го направим сами. Французите разполагат с четири пъти по-голямо богатство и мощ от нас.

— И са изпълнени с решимост — каза смутено друг мъж. — Получих вест от братовчед ми в Париж. Той каза, че фамилията Гиз си е поставила за цел да управлява всичко, и че те са заклети врагове на Англия. Вижте какво направиха в Кале — просто пометоха всичко пред себе си. Ще стъпят в Шотландия, а после ще настъпят към нас.

— Ако тя се омъжи за Аран… — подхвана някой.

— Аран! Какъв е шансът да се омъжи за Аран? — избухна Норфолк. — Много хубаво е да преценяваме кой кандидат ще е най-добър за страната, но как ще се омъжи тя, докато не вижда никого, и не мисли за никого, освен за Дъдли? Той трябва да бъде отстранен. Тя се държи като някоя доячка, ухажвана от селски момък. Къде е тя сега, по дяволите?

Елизабет лежеше под един дъб върху ловното наметало на Дъдли, конете им бяха вързани за едно близко дърво. Дъдли се беше облегнал на дървото зад нея, положил главата й в скута си, и навиваше буклите й около пръстите си.

— Преди колко време излязохме? — попита го тя.

— Може би час, не повече.

— И винаги ли смъкваш любовниците си от конете им и ги обладаваш на земята?

— Знаеш ли — каза той с поверителен тон, — никога преди в живота си не съм правил такова нещо. Никога не съм изпитвал такова желание преди, винаги съм бил човек, който е можел да изчака подходящия момент, да планира времето си. Но с теб… — той млъкна насред изречението.

Тя се извъртя, за да може да вижда лицето му, и той я целуна по устата — продължителна, топла целувка.

— Отново съм изпълнена със страст — каза тя удивено. — Започвам да те желая така, както лакомият човек копнее за храната.

— Аз също — каза той тихо и я придърпа нагоре, така че тя остана да лежи, извивайки се като гъвкава змия покрай тялото му. — Това е удовлетворение, което носи със себе си само още апетит.

Продължително, ниско изсвирване ги накара да застанат нащрек.

— Това е сигналът на Тамуорт — каза Робърт. — Сигурно някой се приближава.

Елизабет на мига скочи и се изправи на крака, като отупваше листата от ловната си рокля и се оглеждаше за шапката си. Робърт грабна наметката си и я изтърси. Тя се обърна към него:

— Как изглеждам?

— Необикновено добродетелна — каза той, и беше възнаграден от бързото проблясване на усмивката й.

Тя отиде при коня си и стоеше до главата му, когато Катерина Нолис и конярят й се появиха на малката горска поляна, последвани от Тамуорт, камериера на Дъдли.

— Ето къде сте били! Помислих, че съм ви изгубила! Къде отидохте? — запита настоятелно Елизабет. — Мислех, че сте зад мен.

— Спрях коня си за миг, а после всички сякаш изчезнахте. Къде е сър Питър?

— Конят му окуця — каза Робърт. — Прибира се пеш у дома във възможно най-киселото настроение. Ботушите му стягат. Гладни ли сте? Ще хапнем ли?

— Умирам от глад — каза Катерина. — Къде са дамите ви?

— Тръгнаха преди нас за пикника — каза непринудено Елизабет. — Аз исках да ви изчакам, и сър Робърт остана, за да се грижи за безопасността ми. Сър Робърт, ръката ви, ако обичате.

Той я качи на седлото, без да срещне погледа й, а после сам възседна ловния си кон.

— Насам — каза той и препусна пред двете жени към мястото, където пътеката за езда пресичаше малка река. В далечния край беше издигнат павилион, окичен със зелено и бяло, и те усетиха миризмата на еленско месо, което се печеше на огъня, и видяха слугите да разопаковат сладкиши и захаросани плодове.

— Толкова съм гладна — възкликна с наслада Елизабет. — Никога преди не съм имала такъв апетит.

— Превръщате се в лакомница — отбеляза Робърт за изненада на Катерина. Тя долови бързия, съучастнически поглед, който приятелката й и сър Робърт си размениха.

— Лакомница ли? — възкликна тя. — Кралицата яде колкото едно птиче.

— Лаком паун тогава — каза той, без ни най-малко да се смути от упрека. — Лакомия и суета в едно. — И Елизабет се изкикоти.