Любовникът на девицата

Той изчака, докато минаха от приемната в дългата галерия. Там също чакаха членове на кралския двор, а някои излязоха от приемната, за да наблюдават Сесил и кралицата и да изчакат реда си да привлекат вниманието й сега, когато най-сетне някой я беше отделил от Дъдли.

— Научавам от Париж, че французите ще изпратят подкрепления в Шотландия, за да помогнат на кралицата регентка.

— Е, нали знаехме, че ще го направят — каза тя с безразличие. — Но някои хора смятат, че шотландците и без друго няма още дълго да поддържат обсадата. Те никога не носят припаси за повече от две седмици, просто ще се откажат и ще се приберат у дома.

„Така казва сър Робърт, нали?“, каза си тихо Сесил.

— По-добре да се молим да не го направят — каза той с малко рязък тон. — Защото тези шотландски лордове са първата ни отбранителна линия срещу французите. А новината, която нося, е че французите изпращат войници в Шотландия.

— Колко? — попита тя, твърдо решена да не се плаши.

— Хиляда копиеносци и хиляда стрелци с аркебузи. Общо две хиляди войници.

Искаше да я стресне, но си помисли, че е стигнал твърде далече. Лицето й побеля като платно, и той сложи ръка на кръста й, за да й попречи да падне.

— Сесил, това е повече, отколкото им е нужно, за да нанесат поражение на шотландците.

— Знам — каза той. — Това е първата вълна на една нахлуваща войска.

— Те смятат да дойдат — тя говореше с глас, съвсем малко по-силен от изплашен шепот. — Наистина имат намерение да нахлуят в Англия.

— Сигурен съм, че възнамеряват — каза той.

— Какво можем да направим?

Тя вдигна поглед към него, сигурна, че той ще има план.

— Трябва веднага да изпратим сър Ралф Садлър в Бърик, за да сключи споразумение с шотландските лордове.

— Сър Ралф?

— Разбира се. Той служи вярно на баща ви в Шотландия, и познава половината шотландски лордове по име. Трябва да го изпратим със средства за финансиране на военна кампания. И трябва да огледаме пограничните защити и да ги подсилим, за да попречим на французите да влязат в Англия.

— Да — съгласи се тя бързо. — Да.

— Мога ли да задействам това?

— Да — каза тя. — Къде е Аран?

Изражението му стана мрачно:

— На път е, моят човек ще го доведе.

— Освен ако не се е върнал в Женева — каза тя мрачно. — След като е сметнал, че шансовете определено не са на негова страна.

— Той е на път — каза Сесил, знаейки, че най-добрият му човек беше изпратен в Женева със заповеди да доведе Аран в Лондон, независимо дали това му харесва, или не.

— Трябва да накараме испанците да ни обещаят подкрепата си. Французите се страхуват от Испания. Ако ги имаме като свои съюзници, ще бъдем в по-голяма безопасност.

— Ако можете да го направите — предупреди я той.

— Ще го направя — обеща му тя. — Ще им обещая всичко, което поискат.

Уилям Хайд се отби за миг да види сестра си Лизи, докато тя трескаво опаковаше нещата си, за да напусне къщата.

— Тя наистина ли няма представа какво говорят хората за сър Робърт и кралицата?

— Тя говори с толкова малко хора, че може и да не е чула нищо за това, а и във всеки случай, кой би имал сърце да й го каже?

— Някой приятел може да й каже — подтикна я той. — Истински приятел. Да я подготви.

— Как може някой да я подготви? — Тя избухна. — Никой не знае какво ще се случи. Никога преди не се е случвало нещо подобно. Аз не съм подготвена, ти не си подготвен, как може съпругата му да е подготвена? Как може някой да се подготви, когато никога преди не се е случвало нищо подобно? Коя страна е имала кралица, която се държи като блудница с един женен мъж? Кой може да каже какво ще се случи в следващия момент?

— За бога, принцесо, трябва да говоря с вас — каза отчаяно Кат Ашли в личните покои на Елизабет в двореца Хамптън Корт.

— Какво има? — Елизабет бе седнала пред огледалото си, усмихвайки се на отражението си, докато решеха косата й с меки четки с дръжки от слонова кост, а после я разтриваха с червена коприна.

— Ваша светлост, всички говорят за вас и сър Робърт, и нещата, които казват, са възмутителни. Неща, които не бива да се говорят за никоя млада жена, ако иска да сключи добър брак, неща, които никога не бива дори да бъдат помисляни във връзка с кралицата на Англия.

За нейна изненада, Елизабет, която като принцеса толкова се бе страхувала за репутацията си, извърна глава от старата си гувернантка и каза пренебрежително:

— Хората винаги говорят.

— Не така — каза Кат, продължавайки да упорства. — Това е скандално. Ужасно е да го слушам.

— И какво казват? Че не съм целомъдрена? Че сър Робърт и аз сме любовници? — Елизабет я предизвикваше да изрече най-лошото.

Кат си пое рязко дъх.