Любовникът на девицата

— Нито пък моят. Казах ти, Елизабет, любовта ми към Ейми Робсарт е мъртва, както и нейната към мен, и тя не означава нищо за мен. Сега тя живее отделно от мен, и то от години, по свой избор. Свободен съм да те обичам. Ти можеш да ме освободиш, и тогава ще видиш какво ще бъдем един за друг.

— Аз мога да те освободя? — прошепна тя.

— Имаш тази власт. Ти си глава на църквата. Можеш да ми дадеш развод.

Тя ахна.

— Аз?

Робърт й се усмихна:

— Кой друг?

Той виждаше как умът й работи ожесточено.

— Планирал си това.

— Как бих могъл да планирам такова нещо? Как бих могъл да мечтая, че това ще ни се случи? Парламентът те направи върховен управител на църквата, и ти даде правомощията на папата, без нито една дума от мен. Сега имаш властта да анулираш брака ми, Камарата на общините на Англия ти даде тази власт, Елизабет. Ти можеш да ме освободиш, Елизабет, както баща ти освободи себе си. Можеш да ме освободиш да бъда твой съпруг. Можем да се оженим.

Тя затвори очи, за да не види той вихъра на мислите в главата й, спонтанното й плахо отдръпване.

— Целуни ме — каза тя замечтано. — О, целуни ме, любов моя.

Томас Блаунт беше в личните покои на Робърт над конюшните още на другата сутрин, облегнат на вратата и чистеше ноктите си с остър нож, когато вратата отсреща се отвори и Дъдли влезе, прибирайки се от езда, със сноп сметки от ковача в ръка.

— Томас?

— Милорд.

— Новини?

— Граф Аран, Джеймс Хамилгьн, пристигна тук и се укрива.

— Аран? — Дъдли беше искрено удивен. — Тук?

— Пристигнал е в Лондон преди три нощи. Настанен е в някакви частни стаи в Детфорд.

— Мили боже! На това се казва „тихомълком свършена работа“. Кой го е довел в страната? Кой му покрива разходите?

— Сесил, от името на самата кралица.

— Тя знае, че е тук?

— Тя му нареди да дойде. Той е тук по нейна покана и настояване.

Дъдли изруга кратко и се обърна към прозореца, от където се разкриваше гледка към зеленчуковите градини, простиращи се надолу към реката.

— Ако не е един проклет опортюнист, ще е друг. С каква цел? Знаете ли?

— Моят информатор, който познава прислужницата на мястото, където е отседнал благородният джентълмен, казва, че той ще се срещне с кралицата насаме, за да разбере дали могат да се споразумеят, а после, след като уговорят условията, тя ще оповести публично пристигането му, ще се сгодят, и той ще потегли към Шотландия да предяви претенциите си за трона. Когато стане крал на Шотландия, ще се завърне триумфално и ще се ожени за нея, обединявайки двете кралства.

За миг Дъдли беше толкова потресен, че не можеше да говори.

— Сигурен ли си, че това е планът? Може би грешиш? Това може да е план на Сесил, а кралицата може и да не знае нищо за него.

— Може би. Но моят човек е сигурен в това, а прислужницата, изглежда, смяташе, че е разбрала правилно. Тя е както прислужница, така и блудница, и той й се хвалел, когато бил пиян. Тя е сигурна, че кралицата се е съгласила.

Дъдли му подхвърли кесия с монети от едно чекмедже на писалището.

— Наглеждай го, както би наглеждал собственото си дете — каза той кратко. — Съобщи ми, когато се срещне с кралицата. Искам да знам всяка подробност, искам да знам всяка дума, всеки шепот, всяко изскърцване на пода.

— Той вече се срещна с нея — каза Блаунт с гримаса. — Дойде тук под прикритието на тъмнината миналата вечер, и тя го прие снощи, след вечеря, след като се оттегли да си легне.

Дъдли имаше съвсем ясен и жив спомен за предишната вечер. Беше коленичил в босите й крака, а косата й бе паднала върху лицето му, когато тя се наведе към него, обгръщайки го в обятията си. Беше потрил лице в гърдите и корема й, топли и благоуханни през бельото й.

— Снощи?

— Така се говори.

Томас Блаунт си помисли, че никога не беше виждал господаря си да изглежда толкова мрачен.

— И не знаем нищо за това, какво са си говорили?

— Подхванах следата едва тази сутрин. Съжалявам, милорд. Хората на Сесил го бяха скрили добре.

— Да — каза кратко Дъдли. — Той е господарят на сенките. Е, наблюдавай Аран от сега нататък, и ме дръж в течение.

Знаеше, че би трябвало да сдържи гнева си и да премълчи, но болезнената му гордост и още по-бързо събуждащият се гняв го надвиха. Отвори със замах вратата, като остави книжата да се разлетят от писалището му, подхванати от течението, и изфуча като вихър от стаята си и надолу по виещото се тайно стълбище до градината, където придворните гледаха игра на тенис. Кралицата седеше в стола си отстрани на корта с позлатен сенник над главата, заобиколена от дамите си и гледаше как двама играчи се състезават за наградата: кесия със златни монети.

Робърт се поклони, тя му се усмихна и му посочи с жест да дойде да седне до нея.

— Трябва да те видя насаме — каза той рязко.

Тя веднага обърна глава и забеляза бялата линия около стиснатите му устни.

— Любими, какво не е наред?

— Чух новини, които ме обезпокоиха — беше толкова разгневен, че едва можеше да говори. — Току-що. Трябва да те попитам дали е вярно.