Любовникът на девицата

— Да. И повече. Казват, че вие сте му родила дете и затова дворът се е отправил на път това лято. Казват, че бебето е било родено и скрито при дойката си, докато вие двамата успеете да се ожените и да го покажете на бял свят. Казват, че сър Робърт крои заговор да убие съпругата си, да я убие, за да се ожени за вас. Казват, че той ви е омагьосал и сте си изгубила ума, и че не можете да правите нищо друго, освен да делите легло с нето, че не можете да мислите за нищо, освен за похот. Казват, че апетитът ви е чудовищен, че сте извратена в насладата, която изпитвате от него. Казват, че пренебрегвате делата на кралството, за да излизате на езда с него всеки ден. Казват, че той е крал във всяко отношение, освен по име. Казват, че ви налага волята си.

Елизабет поаленя от ярост. Кат падна на колене.

— Говорят много подробни неща за това, как си лягате с него, неща, от които всеки би се изчервил, щом ги чуе. Ваша светлост, обичала съм ви като майка и знаете какво съм изстрадала за вас, за да ви служа, и съм го изстрадала с радост. Но никога не съм изпитвала такава тревога, каквато чувствам сега. Сама ще си докарате падането от престола, ако не зарежете сър Робърт.

— Да го зарежа! — Елизабет скочи на крака, разпилявайки четки за коса и гребени. — Защо, по дяволите, трябва да го зарежа?

Останалите дами в стаята скочиха на крака и се махнаха от пътя й, като се притиснаха към стената, със сведени очи, надявайки се да останат незабелязани, отчаяно изпълнени с желание да избегнат пламтящия поглед на Елизабет.

— Защото той ще стане причина за вашата смърт! — Кат също се изправи, заставайки с лице към младата си господарка, отчаяно искрена. — Не можете да задържите трона си и да позволите на хората да говорят за вас, както сега. Казват, че не сте по-добра от блудница, Ваша светлост, да ми прости Господ, че трябва да ви кажа такава дума. По-лошо е от всякога. Дори с лорд Сиймор…

— Достатъчно! — изсъска Елизабет. — И нека ти кажа нещо. Никога в живота си не съм имала и миг безопасност, знаеш това, Кат. Никога не съм изпитала радост дори за миг. Никога не съм имала мъж, който ме обича, нито мъж, на когото мога да се възхищавам. В лицето на сър Робърт имам прекрасен приятел, най-прекрасният мъж, когото съм познавала. За мен любовта му е чест, никога няма да бъда посрамена от нея.

И в нея няма нищо срамно. Знам, че е женен мъж, танцувах на сватбата му, за бога. Спя в спалнята си всяка нощ със стражи на вратата и компаньонка в леглото. Знаеш това така добре, както и аз. Ако бях глупачка и исках да си взема любовник — а аз не искам — тогава щеше да ми е невъзможно да го направя. Но ако поискам, кой ще ми го откаже? Не и ти, Кат, нито Частният съвет, не и Камарата на общините на Англия. Ако исках любовник, тогава защо на мен, кралицата на Англия, да ми бъде отказано онова, което всяка гъсарка може да има, стига да го поиска?

Елизабет крещеше оправданието си, почти извън себе си от гняв. На Кат Ашли, прилепила гръб към покритата с дървена ламперия стена, почти й прилоша от ужас.

— Елизабет, принцесо моя, ваша светлост — прошепна тя. — Просто искам да бъдете предпазлива.

Елизабет се извъртя рязко и се тръсна отново в ниското си столче, и тикна четката си за коса в ръката на пребледнялата като платно Летиша Нолис:

— Е, няма да бъда — отвърна рязко Елизабет.

Същата нощ тя се вмъкна през тайната врата в разположените в съседство покои на Робърт. Той я чакаше: в огнището гореше огън, пред него бяха придърпани два стола. Камериерът му, Тамуорт, им беше приготвил вино и дребни сладкиши, преди да излезе от стаята, за да застане на стража пред вратата.

Елизабет, по нощница, се плъзна в обятията на Робърт и почувства топлите му целувки върху косата си.

— Трябваше да чакам цяла вечност — прошепна тя. — Бях легнала да спя с Летиша, а тя все бъбреше ли, бъбреше, и не заспиваше.

Той решително отклони ума си от представата за изящната млада жена и любовницата си заедно в леглото, докато решат взаимно медните си коси, с бели нощници, отворени на врата.

— Страхувах се, че няма да можеш да дойдеш.

— Винаги ще идвам при теб. Каквото и да говорят хората.

— Какво са казали хората?

— Още скандални твърдения — тя пренебрегна мисълта с поклащане на глава. — Не мога да го повторя. Толкова е ужасно.

Той я сложи да седне в стола и й подаде чаша вино.

— Не копнееш ли да бъдем заедно съвсем открито? — попита той тихо. — Искам да мога да кажа на всички колко те обожавам. Искам да бъда в състояние да те защитавам. Искам да бъдеш моя.

— Как може да стане това?

— Ако се оженим — предложи той тихо.

— Ти си женен — каза тя, толкова тихо, че дори малката хрътка, която седеше в краката й, не можеше да я чуе. Но Робърт чу, видя формата, която приеха устните й — никога не откъсваше очи от устата й.

— Баща ти е бил женен, когато е срещнал майка ти — каза той тихо. — И въпреки това, когато я е срещнал, нея, жената, която е трябвало да притежава, жената, за която е знаел, че е голямата любов на живота му, е напуснал първата си съпруга.

— Първият му брак не е бил валиден — отговори тя на мига.