Лоцманът

— Аз още не съм казал какво възнамерявам да правя, а твоите закачки ме дразнят! Разбира се, щом утихне бурята, корабът, който плених ще се приближи до брега и смятам да избягам с него, когато напердаша тоя англичанин и освободя теб и мис Хауард. Впрочем, преди да слезем от скалите, забелязах нашата фрегата в открито море.

— Това е вече хубава новина! — възкликна Кетрин, очевидно замислена за бъдещето. Все пак може да се сблъскаме с непредвидени трудности.

— Трудности няма и не може да има!

— Не говорете тъй лекомислено за пречките по пътя на любовта, мистър Барнстейбъл. Кога е имало любов без окови и спънки? Редно е дори да ви поискам обяснения, макар че предпочитам да замълча.

— От мен ли? Питай каквото щеш и колкото щеш! Аз съм безгрижен, лекомислен човек, мис Плаудън, но нямам за какво да ви давам обяснения, освен ако не смятате за обида безразсъдното ми увлечение по вас.

Барнстейбъл усети как малката ръка го стисна за лакътя и Кетрин отговори с тон, толкова различен от предишната привидна насмешливост, че той трепна, когато чу първите й думи.

— Мери ни донесе страшна вест! — каза тя. Не исках да повярвам, ала погледът му и отсъствието на Дилън показват, че не лъже.

— Горкият Мери! Значи и той е попаднал в клопката? Но, и те ще си намерят майстора! За съдбата на тоя подлец Дилън ли се интересуваш?

— Вярно, че беше подлец — продължи Кетрин със същия тон и заслужаваше да бъде наказан сурово от теб, Барнстейбъл, но животът е дар божи и не бива да се отнема дори когато отмъстителността човешка иска жертва.

— Животът му бе отнет от тоя, който му го е дал — отвърна морякът. Нима Кетрин Плаудън може да ме подозира в такава низост?

— Не те подозирам, не те подозирам — възкликна Кетрин и никога не бих повярвала, че си способен на такова нещо. Не ми се сърди, не бива да ми се сърдиш, Барнстейбъл! Да беше чул жестоките подозрения на моята братовчедка Сесилия и да знаеше как живо си представях злините, които са ти причинени, и изкушението да отхвърлиш всякаква мисъл за прошка. А, същевременно не можех да повярвам, че имаш пръст в тая работа, щеше … щеше поне да разбереш колко по-лесно е да защищаваш тоя, когото обичаш, от откритите нападки на другите, отколкото от собствената си ревност.

— Тия думи за обич и ревност те оправдават напълно! — извика Барнстейбъл от все сърце и след като с още няколко думи утеши Кетрин, чието вълнение се изля в сълзи, разказа накратко как бе загинал Дилън.

— Мислех, че мис Хауард има по-добро мнение за мен и не е способна на такива подозрения — каза той на края. Грифит се е проявил като лош представител на нашия занаят, ако е създал такова впечатление за нас.

— Не зная щях ли да имам по-добро мнение за мистър Грифит, ако той беше командир на загиналата шхуна, а ти пленник — отвърна Кетрин. Нямаш представа колко много сме слушали със Сесилия за военните нрави, колко пълно е въображението ни със страшни картини. За заложници, наказателни експедиции и екзекуции! Но, сега като че камък падна от сърцето ми и съм почти готова да заявя, че съм съгласна да вървя по житейския път ръка за ръка с теб.

— Добре си решила, моя мила Кетрин и бог да те благослови за това! Другарят ти в живота може да не е такъв, какъвто заслужаваш, но ще видиш, че няма да съжаляваш. А, сега да помислим какво да правим по-нататък.

— Тук именно има една трудност. Страх ме е да не би Грифит да накара Сесилия да избяга с него, противно на … противно на… как да се изразя, Барнстейбъл?… Противно на капризите й или на убеждението й Сесилия за нищо на света не би се съгласила да напусне чичо си, аз пък нямам смелост да оставя клетата си братовчедка на произвола на съдбата дори за да си свия гнезденце с мистър Барнстейбъл!

— Искрено ли говориш, Кетрин?

— Почти, ако ненапълно.

— Значи, жестоко съм се излъгал! По-лесно е да се намери път без карта и компас в безбрежния океан, отколкото в лабиринтите на женското сърце!

— Не, не, безумецо! Ти забравяш, че съм ниска на ръст, значи сърцето ми е много близо до главата. Толкова близо, че се страхувам за благоразумието на тая, която го носи! Но, няма ли начин да накараме Грифит и Сесилия да изпълнят желанието си, без да се прибягва до излишно насилие?

— Няма. Той е по-старши по чин от мен и щом го освободя, ще предяви правата си на командир. В по-спокойно време може да се поспори има ли такива права, ала сега моите хора знаеш, че те са само част от екипажа на фрегатата, ще се подчиняват безусловно на заповедите на първия лейтенант, който не се шегува, когато става дума за служебен дълг.

— Просто ще се пръсна от яд — каза Кетрин, че всички мои тъй добре обмислени планове отиват по дяволите поради упорството на тази своенравна девойка! Но, преди всичко правилно ли си преценил силите си, Барнстейбъл? Уверен ли си, че ако опиташ, ще успееш без да се изложиш на риск?