Лоцманът

— Трябва да е някой от моите негодници. Паднал е, когато е ставал от масата. Нали знаете, тази вечер ги черпя за нашите успехи, отговори капитанът с неподражаемо равнодушие. А, може и да е духът на тоя, за когото говорихте тъй остро, добри ми домакине. Докачил се е от вашите забележки и сега иска да се измъкне от гостоприемните стени на „Света Рут“ на чист въздух, без да си прави труда да търси врати. В такъв случай, утре ще ви се отвори работа да поправяте стените.

Полковникът стана, поглеждайки плахо ту говорещия Бъроуклиф, ту вратата. Явно никак не беше склонен да приеме шегите на своя гост.

— Счува ми се необичаен шум в двора на манастира, ако не и в самата сграда, капитан Бъроуклиф — каза той, като се измъкна иззад масата и с твърда войнишка стъпка застана в средата на стаята. Като стопанин на тая къща трябва да видя кой нарушава спокойствието й в такъв късен час. Ако са приятели, ще ги посрещнем с разтворени обятия, макар че посещението им е тъй неочаквано. Ако пък са врагове, ще ги посрещна, както подобава на стар воин!

— Не, не! — извика Сесилия и се хвърли в обятията на стареца, който с държането и думите си я бе накарал да забрави всякаква предпазливост. Не излизай навън, чичо! Не отивай там, където кипи страшен бой, добри ми, мили ми чичо!

Ти си вече стар и си дал много повече, отколкото изисква дългът ти. Защо ще се излагаш на опасност?

— Горката, побъркала се е от страх, Бъроуклиф! — възкликна полковникът, гледайки с овлажнели от нежност очи племенницата си. Ще трябва да дадете на моята престаряла, разядена от подагра и негодна за нищо особа цяло отделение начело с ефрейтор, да бди над нощната ми шапчица, иначе това глупаво дете няма да мигне до изгрев слънце. Но, няма ли да станете, сър?

— Че защо? — учуди се капитанът. Мис Плаудън все още ме удостоява с компанията си, пък и не е присъщо на офицер от полк да остави едновременно бутилката и знамето. За истинския войник усмивката на жената е необходима в гостната, както знамето на бойното поле.

— Нищо не ме плаши, капитан Бъроуклиф — обади се Кетрин, защото от толкова месеци живея в „Света Рут“, че съм свикнала да различавам напевите на вятъра между комините и островърхите покриви. Шумът, който застави полковник Хауард да скочи от мястото си и изплаши толкова братовчедката ми Сесилия, е просто еоло-вата арфа84 на покрива, която звучи като контрабас.

Докато Кетрин говореше, капитанът гледаше спокойното й лице с открито възхищение, което я накара макар и със закъснение да се изчерви. А, когато й отговори, в думите и в държането му се долавяше някаква двусмисленост:

— Вече казах какво ме задържа тук и няма да изменя на чувствата си. Докато мис Плаудън ни удостоява с присъствието си, ще намери в мое лице най-предан и неотстъпен събеседник, пък който ще да дойде тук и каквото и да се случи.

— Въпреки най-добрите ми чувства, вие ме принуждавате да се оттегля — отвърна Кетрин, като стана, защото дори една суетна жена не може да не се изчерви пред такова дълбоко преклонение, което приковава капитан Бъроуклиф към масата! Тъй като вече се поуспокои, братовчедке, моля те да тръгнеш първа. Мис Елис и аз ще те последваме.

— Но в никой случай до двора, мис Плаудън! — предупреди капитанът. Вратата, ключът на която току-що превъртяхте, води за вестибюла. За гостната се минава оттук.

Кетрин сякаш се позасмя на разсеяността си, поклони се в знак на признателност и тръгна към другата врата.

— Изглежда, че не само Сесилия, но и други са се уплашили — забеляза тя. Само, че умеят да прикриват страха си.

— Страх от настояща или от бъдеща опасност? — запита капитанът. Но, след като се застъпихте тъй великодушно за моя уважаем хазяин и за още един човек, когото няма да назова, защото не заслужава такова благодеяние от вас, осигуряването на вашата безопасност ще бъде една от главните ни грижи в тия опасни времена.

— Значи, все пак има опасност! — възкликна Сесилия. Познавам по очите ви, капитан Бъроуклиф! А, пребледнялото лице на моята братовчедка показва, че опасенията ми са основателни!

Капитанът също стана и като остави шеговития тон, който му правеше толкова голямо удоволствие, застана в средата на стаята с вид на човек, който най-после е разбрал, че вече трябва да бъде сериозен.

— Войникът е винаги в опасност, когато враговете на неговия крал са наблизо, мис Хауард — отговори той и мис Плаудън, ако няма нищо против, би могла да свидетелствува, че е така. Но, вие сте съюзници и на двете страни, затова предлагам да се оттеглите в покоите си и да чакате там резултата от предстоящата битка.

— Вие говорите за явни и скрити опасности — обади се Елис Дънскоум. Известно ли ви е нещо, което да потвърждава вашите опасения?

— Всичко ми е известно — отвърна хладно Бъроуклиф.

— Всичко?! — възкликна Кетрин.