Лоцманът

Резките звуци на звънеца, който канеше за вечеря се разнесоха из мрачния коридор, точно когато мис Плаудън влезе там и тя забърза да стигне при другарките си, да не би със своето отсъствие да събуди нови подозрения. Когато Кетрин прекрачи прага на гостната, Елис Дънскоум вече бе тръгнала към трапезарията, но мис Хауард се бе позабавила и братовчедката й я завари сама.

— Значи, все пак си се решила на такава рискована постъпка, Кетрин! — възкликна Сесилия.

— Да, реших се — отвърна Кетрин и се отпусна на едно кресло, за да се посъвземе. Реших се, Сесилия и имах среща с Барнстейбъл, който скоро ще влезе в тоя манастир като победител.

Кръвта, която бе обляла лицето на Сесилия, когато съзря братовчедката си, сега се отдръпна отново към сърцето и нежното й лице се покри с бледина, прозрачна като белотата на челото й.

— Значи ни предстои кървава нощ! — възкликна тя.

— Това ще бъде нощ на освобождението, мис Хауард. Моето и твоето. На Ендрю Мери, на Грифити и на неговите другари!

— Каква друга свобода освен тая, на която се радваме сега, Кетрин е нужна на две млади девойки? Мислиш ли, че мога да мълча, когато пред очите ми предават моя чичо на враговете, излагайки може би живота му на опасност?

— Сесилия Хауард и животът й едва ли ще бъдат по-свети за тия хора от живота на нейния чичо. Ако наистина искаш да пратиш Грифит в затвора, а може би и на бесилката, изпълни заплахата си. Предай Барнстейбъл! Такава възможност ще имаш на вечеря, а тъй Като стопанката на тая къща, изглежда е забравила задълженията си, аз сама ще вляза в трапезарията.

Кетрин стана и с твърда стъпка и горд поглед тръгна по коридора към помещението, където вече ги чакаха останалите сътрапезници. Сесилия я последва мълчаливо и всички заеха незабавно местата си около масата.

Първите няколко минути минаха в обичайните любезности на джентълмените към дамите и вежливи думи, каквито се разменят по традиция на трапезата. В това време Кетрин успя дотолкова да се овладее, че започна да следи внимателно изражението и държането на своя настойник и на Бъроуклиф, решена да ги държи неотстъпно под око, докато не удари съдбоносният час, в който трябваше да се яви Барнстейбъл. Полковник Хауард обаче дотолкова се бе укротил, че дори бе загубил присъщата си разсеяност. Наблюдавайки го от мястото си, от време на време Кетрин като че ли съзираше в студения му поглед оная непреклонна строгост и твърдост, от която още в детинство се бе научила да се страхува, смятайки я за безпогрешен признак на справедливо негодувание у една честна душа. Бъроуклиф, напротив, беше невъзмутим, вежлив и както винаги се отнасяше с нужното внимание към ястията. Единствената обезпокоителна особеност в поведението му беше необичайната му умереност при консумирането на „божествения нектар“, към който обикновено имаше такава слабост. Така мина вечерята и масата вече бе раздигната, макар че дамите очевидно бяха склонни да останат по-дълго от обикновено. След като наля на себе си и на Елис Дънскоум, полковник Хауард подаде шишето на офицера-вербовчик и се провикна с бодър глас, сякаш да пробуди веселото настроение на гостите си:

— Не мислите ли, Бъроуклиф, че алените устни на вашите съседки ще станат още по-прекрасни, ако се потопят в тая вълшебна напитка и произнесат наздравица за краля? Мис Елис е винаги готова да изрази верността си към своя суверен, тъй че от нейно име предлагам да пием за здравето на негово свещено величество.

За разгромяването и смъртта на всички предатели!

— Ако молитвите на една скромна поданица, на която не прилича като жена да се меси в светските неразбории, а камо ли да си дава вид, че разбира тънкостите на държавническото изкуство, могат да бъдат от особена полза за великия и всемогъщ монарх, който седи на трона на Великобритания, никакво зло човешко не може да го засегне — отвърна кротко Елис. Но, никому не мога да пожелая смърт, дори на враговете си, ако имам такива, а още повече на хора, с които сме чеда на един и същ народ.

— Чеда на един и същ народ! — повтори полковникът бавно и с горчивина, която отекна болезнено в душата на Кетрин. На един и същ народ! Да, Авесалом също е бил син на Давид, а Юда е принадлежал към семейството на светите апостоли!

Е, добре. Да не пием такава наздравица … да не пием! Проклетият дух на метежа се е вмъкнал в моя дом и не зная вече дали има още член на семейството ми, недокоснат от злотворната му магия!

— Може да е докоснала и мен — рече, Елис, но не ми е повлияла злотворно, ако в случая благотворна е верността към краля.

— Какво е това? — трепна изведнъж полковникът. Нещо трополи, капитан Бъроуклиф! Да не би да има някакво нападение?