Лоцманът

— Вие говорите за победа, сър, преди още да сте я постигнали. Ние с моя уважаем хазяин не сме толкова беззащитни, колкото, изглежда, си мислите. С тези думи той дръпна покривката на една странична маса и в същия миг капитанът и полковникът грабнаха оттам по чифт пистолети. Това е смъртна присъда за четирима от вас, а тези храбреци зад гърба ми ще очистят още двама. Струва ми се, задокеански юначе, че сега сме, кажи-речи, в положението на Кортес85 и мексиканците, когато той нахлул в тая част от вашия континент. Аз съм Кортес, въоръжен с изкуствен гръм и мълния, а вие индианците само с пики, прашки и други допотопни изобретения. Корабокрушенията и морската вода са смъртни врагове на барута, нали?

— Вярно, че нямаме огнестрелно оръжие — рече Барнстейбъл, но сме хора, свикнали от детинство да се осланят на здравите си десници, когато се касае за живота и свободата ни и знаем как да си служим с тях дори ако стане нужда да се вкопчем със самата смърт! Колкото до тези играчки в ръцете ви, джентълмени, не мислете, че хора, които не се боят да гледат в дулото на заредено с картеч 32 — фунтово оръдие, когато огнивото е вече допряно до запалката. Ще се уплашат от вашите пистолети, ако ще и да гърмите с по пегдесет наведнъж. Какво ще кажете, момчета? Може ли пистолетът да ви спре, ако дам команда „на абордаж“?

Хрипкавият презрителен смях на моряците, които досега бяха слушали смирено, показваше недвусмислено, че няма и да мигнат пред такава дребна опасност. Като видя, че все повече се настървяват, Бъроуклиф грабна от масата звънчето, с което ги бяха повикали на вечеря и цяла минута го размахва ожесточено. Скоро в отговор на този необикновен зов се чу равномерен тропот на тежки стъпки, вратите на трапезарията се разтвориха и нахълтаха въоръжени войници в мундири на английската кралска армия.

— Щом се отнасяте с такова презрение към нашите малки пистолети — каза офицерът-вербовчик, когато се убеди, че хората му държат всички изходи, мога да си послужа с по-страшно оръжие. А сега, след като видяхте силите ми, господа, предполагам, че няма да се двоумите повече и ще се предадете.

В това време неустрашимият Менюъл бе разположил моряците в боен ред и докато от вратите прииждаха все нови неприятелски подкрепления, капитанът на морската пехота неуморно формираше нови фронтове, тъй че на края малкият отряд образува каре, из което стърчаха смъртоносните пики от „Ариел“ и което при атака можеше да се окаже съкрушителна сила.

— Тук има някакво недоразумение — каза Грифит, като огледа страшния обръч от войници. Аз поемам командуването от мистър Барнстейбъл и ви предлагам, капитан Бъроуклиф, условия, които ще предотвратят кръвопролитие в дома на полковник Хауард.

— Домът на полковник Хауард — извика старецът, принадлежи на краля или на последния от слугите му! За това не щадете изменниците заради мен, Бъроуклиф.

Не приемайте никакви други условия освен пълна капитулация, каквато трябва да се иска от поданици, разбунтували се срещу богоизбраника!

Докато Грифит говореше, Барнстейбъл, скръстил ръце с престорено спокойствие, гледаше втренчено разтрепераната Кетрин, която като приятелките си скована от страх наблюдаваше с вълнение всичко, което ставаше наоколо. На решителното предупреждение на стопанина на къщата той сметна за необходимо да отговори следното:

— Кълна се във вярата си да пътувам отново по солена вода, стари господине, че ако не бяха тези три разтреперани жени, щях веднага да ви докажа, че прозвището, с което възвеличавате негово величество, не струва пукната пара. Можете да сключите с мистър Грифит каквито споразумения си искате, но ако в тях има дори една думица за покорност пред вашия крал или пред когото и да било друг освен Конгреса на Съединените щати и щат Масачузетс, на които съм се заклел да бъда верен, още отсега смятайте тези условия за нарушени. Защото нито една точка от такова споразумение няма да бъде валидна нито за мен, нито за тия, които са готови да ме следват като командир.

— Тук има само двама командири, мистър Барнстейбъл — прекъсна го Грифит високомерно, единият на силите на нашите врагове, другият на американските сили. Капитан Бъроуклиф, към вас, като командир на първите, се обръщам в тоя момент. Събитията от тая нощ с нищо няма да повлияят на великите цели на борбата, която за нещастие противопоставя Англия на нейните стари колонии. От друга страна, ако се придържаме твърде строго към военните правила, ще се завърже бой, който ще причини много злини на всеки нас поотделно и ужасни бедствия на тоя дом. Достатъчно е да кажем една дума с вас, сър и тези сурови хора, които чакат с нетърпение да пуснат в действие смъртоносните си оръжия, ще се нахвърлят един върху друг и кой може да гарантира, че ще успее да ги разтърве когато сметне това за нужно? Вие сте войник и знаете, че е много по-лесно да възбуждаш жажда за кръв, отколкото да я угасиш.