Лоцманът

Бъроуклиф, който никога не губеше самообладание, уверен в превъзходството на своите сили както по численост, така и по въоръжение, изслуша най-спокойно противника си, след което отговори по неизменния си начин:

— Мога да ви поздравя за логиката, сър. Доводите ви са не-оборими, а изводът безспорен. За това предоставете тия славни моряци на грижите на добрия Дрил, който ще се постарае да ги подкрепи с хубаво ядене и подходяща порция приятни напитки. А, в това време ние ще приседнем на бутилка вино, донесено, както ме уверява моят приятел Менюъл, от слънчевите брегове на остров Мадейра, за да бъде изпито в мъглива Британия и ще обсъдим условията за връщането ви в колониите. Заклевам се в езика си, че очите на тия негодници светнаха от радост. Те знаят по навик, сър, че моряк, претърпял корабокрушение, се чувствува по-добре с порция месо и чаша бира, отколкото с такива противни неща като щикове и абордажни пики!

— Сега не е време за шеги! — извика нетърпеливо младият морски офицер.

Вие имате числено превъзходство, но трябва да помислите сериозно дали то ще ви помогне, особено при смъртоносна ръкопашна схватка. Ние сме дошли тук не да молим, а да диткуваме условия. Трябва да бързате, сър, защото нямаме време за губене.

— Предложих ви да се насладите спокойно на трите най-стари от многобройните удоволствия, достъпни за човека — ядене, пиене и сън. Какво повече искате?

— Да заповядате на тия хора, които са се изпречили на вратите, да се дръпнат да минем. Аз ще изведа мирно и чинно моряците си, защото тук има особи, несвикнали да гледат оръжие. И преди да отхвърлите искането ми, помислете си колко лесно могат тия юнаци да си пробият път през разпръснатите ви сили.

— Вашият другар, капитан Менюъл, като опитен човек ще ви каже, че такава маневра противоречи на всякакви правила на военното изкуство, когато имате в тила си такива превъзхождащи сили!

— Нямам време да слушам глупавите ви брътвежи, сър! — кипна Грифит.

Значи, отказвате да ни пуснете да излезем свободно от манастира?

— Да!

Грифит се обърна развълнувано към дамите и им даде знак да се оттеглят, защото не беше в състояние да каже това с думи. Настъпи дълбоко мълчание, след което той още веднъж заговори помирително на Бъроуклиф:

— Ако аз и Менюъл се върнем в затвора ви и се предадем на вашите власти — каза той, ще могат ли останалите ни хора да се върнат свободно на фрегатата?

— Не! — отговори офицерът, който, виждайки, че настъпва решителният миг, постепенно губеше престорената си шеговитост. Вие и всички други, които умишлено нарушиха мира в това кралство, ще трябва да понесете цялата отговорност за това!

— Тогава да пази бог невинните и честните!

— Амин!

— Дръпнете се, негодници! — завика Грифит, обръщайки се към войниците, които препречваха изхода. Дръпнете се, че ще ви намушкаме с пиките си!

— Целете се, момчета! — изкомандува Бъроуклиф. Но, не дърпайте спусъка, докато не направят крачка напред.

За миг настъпи раздвижване — двете страни почнаха да се готвят за бой. Звънът на оръжието се смесваше със сподавени ругатни и заплахи. Сесилия и Кетрин закриха лицето си, за да не гледат страшната сцена, която всеки момент можеше да се разиграе пред тях. Изведнъж Елис Дънскоум застана смело между застрашително нарочените пики и мускети и гласът й спря вдигнатите вече ръце:

— Изслушайте ме хора, ако наистина сте хора, създадени по подобие на тоя, който е умрял, за да станете ангели, а не кръвожадни демони, готови да се нахвърлят един върху друг! И вие наричате това война? Нима това е славата, предназначена да сгрява сърцата дори на глупавите и наивни жени? Мигар искате да нарушите покоя на мирни семейства, за да утолите греховната си жажда за победи? Да убивате хора, само за да се хвалите на развратните си пиршества с това гнусно дело? Отдръпнете се, британски войници! Ако сте достойни да носите това име, дайте път на една жена. И помнете, че първият ви изстрел ще прониже гърдите й!

Заповедническият тон и властният вид на девойката накараха войниците да отстъпят и да сторят път към същата врата, през която бяха отказали да пуснат Грифит и другарите му. Но вместо да пристъпи напред, Елис стоеше закована на място, сякаш изведнъж бе загубила изумителната твърдост, току-що проявена от нея. Тя като че се беше враснала в земята, вторачила пред себе си очи, изпълнени с ужас. В този момент на вцепенение и безпомощност на вратата се изпречи някаква сянка, а след миг на прага се изправи силуетът на лоцмана, както винаги в скромното облекло на своята професия, но въоръжен с всичко онова, което е нужно за бой по море. Още миг той наблюдава мълчаливо сцената, която се разкриваше пред него, а после пристъпи спокойно в средата на стаята, обгръщайки с изпитателен поглед всички наоколо.

ГЛАВА XXIX

Дон Педро! Добре дошли, синьор.

Идвате почти навреме да разтървете хора,

които почти се бият.

Шекспир — „Много шум за нищо“