Лоцманът

— Всичко?! — повтори Елис ужасена. Ако наистина знаете всичко, сигурно ви е известно също неговата безумна смелост и сила пред лицето на врага. За това предайте се без съпротива, и той няма да ви докосне. Повярвайте ми, повярвайте на тая, която познава и най-съкровените кътчета на душата му. Той е по-кротък от агънце, когато има пред себе си беззащитна жена, но по-свиреп от лъв, когато е изправен срещу враг!

— И тъй като не спадаме към женския пол — отвърна малко хапливо Бъроуклиф, ще трябва да свикнем с яростта на царя на животните. Лапата му е вече на външната врата и ако заповедите ми са изпълнени, както трябва, ще влезе тук по-лесно дори от вълка при достопочтената баба на Червената шапчица.

— Почакайте само минута! — промълви Кетрин, задъхана от вълнение. Вие знаете моята тайна, капитан Бъроуклиф и това сигурно ще причини кръвопролитие. Но, ако ми позволите да изляза, може би ще спася живота на много ценни хора. Дайте ми честна дума, че тия, които дойдоха тази вечер тук като ваши врагове ще си отидат спокойно и залагам живота си, че тоя дом ще остане непокътнат!

— О, послушайте я и не проливайте човешка кръв! — извика Сесилия.

Силен трясък прекъсна всякакви по-нататъщни думи и в съседната стая затрополяха тежки стъпки, сякаш един след друг там влизаха хора. Бъроуклиф се отдръпна спокойно в другия край на просторната трапезария и взе от масата една запъхната в ножницата сабя. В същия миг вратата се разтвори шумно и влезе Барнстейбъл. Сам, но въоръжен до зъби.

— Вие сте мои пленници, господа — каза морякът, като пристъпи напред. Съпротивата е безсмислена. Ако се предадете веднага, животът ви ще бъде пощаден.

Аха, мис Плаудън! Нали ви бях посъветвал да не присъствувате на тази сцена?

— Барнстейбъл, нашият план е разкрит! — извика развълнуваната Кетрин. Но, още не е късно. Още не е пролята кръв и можеш да си отидеш с чест, без всякаква опасност за живота ти. Бягай, не губи нито минута, защото ако войниците на капитан Бъроуклиф се притекат на помощ на своя командир, манастирът ще стане сцена на страшни неща?

— Върви, махни се оттук, Кетрин — каза нетърпеливо възлюбеният й. Тук не е място за такива като теб! А вие, капитан Бъроуклиф, ако така ви е името, трябва да разберете, че съпротивата е безполезна. Във външната стая имам десет пики в десет яки ръце и ще бъде безумие да се противопоставяте на такава съкрушителна сила.

— Покажете ми силите си — рече капитанът, да видя дали мога да се предам с чест.

— Честта ви ще бъде запазена, храбри войнико, защото се държите достойно, макар че ненавиждам мундира ви и смятам делото ви несправедливо! Напред, момчета, само че не правете нищо, докато не ви наредя.

Като чуха тази заповед, моряците, които Барнстейбъл бе довел със себе си, нахълтаха презглава в стаята, но въпреки свирепите си погледи и страшното си облекло и въоръжение, не пипнаха и не удариха никого. Когато тази страшна дружина изпълни цялото помещение, дамите се отдръпнаха ужасени и дори Бъроуклиф отстъпи към вратата, през която при нужда можеше да се измъкне.

Още не бе утихнала суматохата от тази неочаквана поява и някъде далеч от сградата се чу шум на борба, който бързо се приближаваше, една от многото врати на трапезарията изведнъж се разтвори и вътре се втурнаха двама войници от гарнизона на манастира, преследвани ожесточено от четирима матроси под предводителството на Грифит, Менюъл и Мери, които се бяха въоръжили с всичко, каквото им бе попаднало при неочакваното им освобождаване. Матросите, които бяха вече завзели стаята, се раздвижиха, готови да се нахвърлят мигновено върху войниците и да ги избият. Но, Барнстейбъл отклони пиките със сабята си и им заповяда строго да се отдръпнат. Смаяни от тази неочаквана заповед, техните другари, които току-що бяха нахълтали в стаята, също свалиха оръжие и войниците побързаха да се скрият зад гърба на своите офицери. А, когато освободените пленници заедно със своите освободители се присъединиха към приятелите си, в помещението отново се въдвори тъй грубо нарушената тишина.

— Както виждате, сър — каза Барнстейбъл, след като стисна горещо ръцете на Грифит и Менюъл, всичките ми планове успяха. Вашите войници спят спокойно в казармата си под охраната на част от моите хора. Втора група обезвреди часовите ви и освободи нашите офицери, а аз с помощта на трета завзех централната сграда на манастира и фактически ви плених. Ето защо, от човечност и поради присъствието на тия дами, нека прекратим всякаква борба! Ще ви предложа леки условия, а пленничеството ви няма да бъде дълго.

Докато се разиграваше тази сцена, офицерът-вербовчик запази необикновено самообладание, което би събудило подозрение у победителите, ако имаха възможност да го наблюдават по-внимателно. Но, постепенно на лицето му се изписа тревога и той почна да върти глава насам-натам, сякаш се ослушваше да не би да идват още по-значителни вражески сили. Ала след като изслуша предложението за примирие, отвърна с обичайния си спокоен тон: