Лоцманът

— Снощните ви думи пред моята повереница, дъщерята на капитан Джон Плаудън, разкриха ясно вашите желания, сър. Така, че, джентълмени, възвишените ви чувства са възнаградени! Нека този преподобен отец приеме брачния ви обет, докато още имам сили да слушам, за да мога да бъда свидетел против вас на небето, ако не спазите клетвата си!

— Не сега, не сега! — промълви Сесилия. О, не настоявай да стане сега, чичо!

Кетрин не каза нищо, но покъртена дълбоко от загрижеността на настойника й за нейното щастие, склони нажалено глава на гърдите си и зарони едри сълзи, които се стичаха по бузите й и капеха на пода.

— Именно сега, мила моя — продължи полковникът, иначе няма да успея да изпълня дълга си. Аз скоро ще застана пред родителите ви, деца мои. Защото ако не очаквах след смъртта си да срещна на небето достойния Хю Грифит и честния Джек Плаудън, значи, нямам ясна представа за наградите, които се полагат за вярна служба на отечеството и за беззаветна преданост към краля! Струва ми се, никой не може да ме упрекне, че не съм се отнасял с нужното внимание към нежния пол. Но, няма време за празни приказки, когато ми остават само минути, а имам да изпълнявам тежък дълг. Няма да умра спокойно, деца, ако ви оставя тук, в необятния океан, или може би по-право в тоя необятен свят, без закрилата, която е нужна на вашите крехки години и още по-крехки души. Ако бог е решил да ви остави без настойник, нека заемат мястото ми тия, които той сам е определил!

Без да се колебае повече, Сесилия се изправи бавно и с покорен вид подаде ръка на Грифит. Кетрин позволи на Барнстейбъл да я заведе до нея, а свещеникът, който следеше с умиление този разговор, подчинявайки се на знака, даден му от Грифит с очи, отвори требника, от който допреди малко бе черпил утешителни слова за умиращия щурман, и с разтреперан глас зачете венчални молитви. Двете младоженки произнесоха брачния обет със сълзи на очи и с гласове, по-ясни и звънки, отколкото ако бяха прозвучали сред веселата тълпа, която обикновено се събира на сватбена церемония. Защото макар, че с тези безвъзвратни думи се обвързваха завинаги с хората, чиято власт над чувствата им признаваха по тоя начин пред цял свят, мо-минската свенливост потъна във всепоглъщащата мъка за тоя, с когото им предстоеше да се разделят. Когато получиха брачната благословия, Сесилия оброни глава на рамото на своя съпруг, давайки за момент изблик на сълзите си, а после се приближи отново до кушетката и коленичи пред чичо си. Кетрин прие бездушно горещата целувка на Барнстейбъл и се върна на предишното си място.

Полковник Хауард бе успял да се привдигне, за да следи обреда и в края на всяка молитва произнасяше страстно „амин“. С последните думи той падна на възглавницата и бледото му старческо лице засия от блаженство, което показваше, че тази сцена му е присърце.

— Благодаря ви, чеда мои — промълви той най-после — благодаря ви, защото зная колко много сте страдали от моите прищевки. Джентълмени, у банкера ми в Лондон ще намерите всички документи за имуществото на моите повереници. Ще намериш там и моето завещание, Едуард, от което ще научиш, че Сесилия не идва в прегръдките ти без зестра. За нрава и възпитанието на поверениците ми сами можете да се уверите, а документите в Лондон вярвам, ще ви убедят, че добре съм се грижил и за състоянието им и не съм злоупотребил с него!

— Остави това … не говори повече, че сърцето ми се къса! — извика Кетрин, задавена от силни ридания, разкаяна, че бе причинявала толкова болки на своя предан закрилник. О, говори за себе си, мисли за себе си! Ние сме недостойни … аз поне съм недостойна за твоите грижи!

Умиращият протегна добродушно ръка към нея и продължи, макар че гласът му все повече остлабваше:

— Тогава ще говоря за себе си. Искам да почивам като дедите си в земните недра в християнски гробища.

— Желанието ти ще бъде изпълнено — прошепна Грифит. Аз лично ще се погрижа за това.

— Благодаря ти, сине мой — каза старецът, защото като съпруг на Сесилия ти стана мой син в завещанието ми ще видиш, че съм дарил свобода и осигурил живота на всички мои роби, с изключение на ония неблагодарпи негодници, дето напуснаха господаря си. Те сами се освободиха, тъй че не е необходимо аз да правя това. Завещал съм, Едуард, и нещо скромно на краля. Надявам се, че негово величество ще благоголи да прчеме тоя дар от един свой стар и верен служител, а ти няма да съжаляваш за такава дреболия.