Лоцманът

Аз лично ще следя за това. А, сега искам за нищо да не се безпокоиш и да мислиш за по-възвишени неща.

— Че защо? — възрази упорито Болтроп. Аз винаги съм смятал, че колкото по-свободен от земни задължения си отиде човек на оня свят, толкова по-лека ще му бъде новата работа, която го очаква там. Снощи отчето например, се залови да ме убеждава, че нямало значение как се държи човек — добре или лошо, важното било да подкрепя съвестта си с подпорите на вярата. Такива работи според мен не бива да се проповядват на кораб, защото може да объркат и най-добрия екипаж.

— О, не … не … уважаеми мистър Болтроп, вие погрешно сте разбрали думите ми! — възкликна свещеникът. Най-малкото погрешно сте …

— Може би, сър — прекъсна го кротко Грифит, нашият почтен приятел и сега няма да ви разбере. Нямаш ли си други земни грижи, които да ти тежат на душата, Болтроп. Някаква заръка някому или пожелание какво да се прави с имуществото ти?

— Доколкото зная, той има майка — обади се тихо Барнстейбъл, често по време на нощна смяна ми е разправял за нея. Предполагам, че е още жива.

Щурманът, който чуваше ясно младите си другари, повече от минута премята усърдно в устата си тютюна за дъвчене, което показваше, че е много развълнуван. После вдигна мускулестата си ръка, улови с другата повехналата й кожа, която вече губеше загара си под бледия досег на смъртта и отговори:

— Е, да, старата още се държи за живота, което не може да се каже за нейния син Дейвид. Старият загина със „Сюзън и Дороти“ край нос Код. Нали си спомняш, мистър Барнстейбъл? Тогава ти беше още младок и участвуваше в китоловни експедиции. Та, след оная буря винаги съм се старал да осигуря на майка си гладък фарватер, ала житейското й плаване излезе трудно — все буйни ветрове и оскъдни дажби.

— Сигурно искаш да й предадем нещо от теб? — запита добродушно Грифит.

— Хм, да й предадете нещо, а? — продължаваше щурманът, чийто глас ставаше все по-хрипкав и пресеклив. Между нас никога не е имало много любезности, защото нито тя беше свикнала да слуша такива неща, нито аз да ги говоря. Ала, ако някой от вас прегледа счетоводните книги и открие там нещичко на моята страница, нека се погрижи да го предаде на старата. Ще я намерите закотвена откъм подветрената страна на къщата. Да, точно тъй, над Корнхил № 10, Бостън. Постарах се да й осигуря хубава, топла койка. Нали осемдесетгодишна жена повече от всеки друг има нужда от местенце, където да се закотви спокойно.

— Аз лично ще се погрижа за това, Дейвид — извика Барнстейбъл, мъчейки се да скрие вълнението си. Щом пуснем котва в Бостънското пристанище, ще се отбия при нея. А, тъй като едва ли имаш да вземаш голяма сума, ще й дам и от собствените си средства.

Това великодушно предложение трогна дълбоко щурмана. Мускулите на обруленото му лице затрепкаха конвулсивно и мина цяла минута, докато овладя гласа си, за да отговори.

— Зная, че ще го направиш, Дик, зная — промълви най-после той, стискайки ръката на Барнстейбъл почти с предишната си сила. Зная, че си готов да дадеш на старата ръката или крака си, ако това бъде от полза за майката на твоя колега, а няма нужда, защото не съм син на човекоядец. Ала, баща ти те е отписал от ведомостта си и в джобовете ти често има маловодие, тъй че едва, ли можеш да помогнеш някому, а особено сега, когато наполовина принадлежиш на една млада хубавица, ще ти трябва всяка стотинка.

— Но аз имам състояние — каза Грифит. И съм богат.

— Да, да, чувал съм, че можеш да построиш цяла фрегата с всички въжета, реи и платна и да я пуснеш на вода, без да бръкнеш в ничия кесия само със собствени средства!

— Давам ти честната си дума на морски офицер — добави младият моряк, че майка ти няма да бъде лишена от нищо, че аз ще се грижа за нея като любещ и верен син.

Болтроп като че ли не можеше да си поеме въздух. Той се опита да привдигне изнемощялото си тяло от кушетката, но падна безсилен, умирайки може би малко преждевременно поради усилията си да изкаже дълбоките и необикновени чувства, които го вълнуваха.

— Да прости бог греховете ми — произнесе той на-после и най-вече загдето понякога ругаех дисциплината ви. Не забравяйте за котвеното въже и прегледайте клуповете на долните реи и той ще го направи, Дик, ще го направи! Аз скъсвам котвата на живота и бог да ви благослови всички и да ви даде хубаво време и попътен вятър!

Езикът на щурмана се вцепени, но истинско блаженство се разля по грубото му лице, чиито мускули изведнъж се свиха, когато избледнелите му черти започнаха бавно да се сковават под страшния вледеняващ досег на смъртта.