Лоцманът

Докато тендерът се приближаваше полека към приятелското пристанище, сред екипажа се говореха най-невероятни неща за странното появяване на тайнствения лоцман по време на последния им смел набег срещу бреговете на Великобритания и за още по-странното му изчезване сред бурните вълни на Северно море. Грифит нито се усмихваше, нито показваше с нещо, че слуша тези нелепи догадки, до момента, когато наблюдателят извика, че към същото пристанище се носи малка лодка с едно единствено платно. И едва тогава внезапният весел проблясък в неспокойния му поглед показа какъв тежък камък е смъкнала от сърцето му тази приятна новина.

ГЛАВА XXXV

О, вождове на морските вълни,

глави склонете вий над брата свой

и бдете никой да не опетни покоя и честта на тоз герой.

Куплети за Трип

94

Може би тук ще трябва да смъкнем завесата на нашата несъвършена драма и да оставим читателя сам, с помощта на въображението си да дири различните герои на повествованието с полагаемото им се здраве, богатство и щастие, както изискват неизменните правила на поетическата правда. Но, тъй като не искаме да се разделим тъй хладно с тия, с които толкова време поддържахме приятелско общуван, и това, което ни остава да разкажем е правдиво, както всичко, изложено дотук, не виждаме основателна причина да се простим така неучтиво с нашите dramatis personae95. За това ще се опитаме да опишем накратко по-нататъшната им съдба, като същевременно съжаляваме, че законните граници на съвременния роман не ни позволяват да се разпростираме в разни весели и забавни сцени, с приятната надежда впоследствие грубите ни скици да оживеят под майсторския молив на Дънлъп96.

И тъй, нека последваме фрегатата към бреговете, от които нашето поривисто перо може би не биваше изобщо да се отдалечава и да разкажем най-напред с няколко реда за Барнстейбъл и неговата черноока Кетрин, която ту се смее, ту плаче, ту се усмихва, но си остава винаги любеща съпруга. След като си проби смело път през пълчища от неприятелски кръстосвачи, корабът стигна благополучно Бостънското пристанище, където Барнстейбъл бе награден за заслугите си с повишение и назначен за постоянен командир на фрегатата.

До края на войната той изпълняваше тази длъжност с умение и прилежност и едва след сключването на мира, който затвърди не само независимостта на родината му, но и личната му репутация като храбър и способен морски офицер, той се прибра в семейното имение, което наследи скоро след смъртта на баща си. Когато федералното правителство слагаше основите на сегашния ни военноморски флот, капитан Барнстейбъл бе поблазнен да напусне още веднъж своя дом, като му бе предложена нова длъжност. И още много години работи рамо до рамо със славните моряци, които бяха служили тъй вярно на родината си във времена на изпитания и смели подвизи. За щастие обаче голяма част от службата си можа да прекара в мирни условия и винаги с него беше Кетрин, която, тъй като нямаха деца, с радост се възползуваше от съгласието му да дели с него лишенията и трудностите на морския живот. Така те вървяха весело и, надяваме се, щастливо по пътя на живота и Кетрин напълно опроверга ироничното предсказание на някогашния си настойник, като стана във всяко отношение покорна, нежна и предана съпруга. Младежът Мери, който с течение на времето възмъжа, не се отделяше от Барнстейбъл и Кетрин, докато още имаше нужда кой да го напътствува. А, когато бе произведен в първо звание, извърши първото си плаване под командуването на своя родственик. Както личеше още на млади години, на зряла възраст той стана безстрашен, предприемчив и несъкрушим моряк. И може би щеше да бъде жив до ден днешен, ако не бе загинал преждевременно в дуел с чуждестранен офицер.