Лунният молец

Тоби и Рекс заемаха две каютки на носа, докато с останалите се разпореждаше лично Тисел. Понякога си мислеше да вземе и трети роб, по възможност жена, която да внесе известна радост в скромното му стопанство, но Кершуъл го посъветва да не го прави засега, като се боеше, че това излишно ще го разсейва. Съгласи се с доводите и се посвети изключително на изкуството да свири на шестте инструмента.

Дните преминаваха бързо. Съзерцанието на великолепните изгреви и залези не омръзваше на Тисел. През деня се наслаждаваше на белите облаци и синьото небе по пладне, а през нощта се взираше в двадесет и деветте звезди от купа SI 1–715. Разнообразие внасяше и неделният поход до Фан. Тоби и Рекс отиваха да вземат продукти, докато Тисел се насочваше към разкошната джонка на Метьо Кершуъл в търсене на знание и съвети.

Но на третия месец от пребиваването му на планетата пристигна съобщение, което напълно разруши привичния ритъм на живота. Един разбойник, провокатор, убиец, хитър и безпощаден престъпник на име Хаксо Ангмарк, искаше да кацне на Сирена.

„Незабавно арестувайте този човек и го хвърлете в затвора! — прочете в заповедта. — Внимание! Хаксо Ангмарк е извънредно опасен. В случай на нужда, убийте го без никакво колебание!“

* * *

Тисел не беше в най-добрата си форма. На петдесетия метър дишането му стана тежко и той се принуди да продължи с бърза крачка край ниските хълмове, обрасли до върховете с бял бамбук и черни дървовидни папрати, по жълтите от тревните орехи поляни, през градини и подивели лози. Минаха двадесет минути. После още двадесет и пет. Тисел получи нещо като сърцебиене, когато разбра, че е закъснял. Хаксо Ангмарк се беше вече приземил и сигурно бе тръгнал към Фан по същия този път. Наистина досега той беше срещнал само четирима души: момче в маската на Островитянин от Алка, две млади жени, маскирани като Червената и Зелената птица, и мъж в маската на Горския дух. Като приближи непознатия, Тисел рязко се спря. Може би това е бил Ангмарк?

Реши да приложи хитрост. Смело се приближи до човека и се загледа в отвратителната му маска.

— Ангмарк! — възкликна той на езика на Обединените планети. — Ти си арестуван!

Горският дух равнодушно го погледна и продължи спокойно пътя си по пътеката. Тисел му прегради пътя. Първо се хвана за ганга, но като си спомни реакцията на коняря, предпочете да извлече звук от зашинкото.

— Ти идваш по пътеката от космодрума — запя той. — Какво видя ти там?

Горският дух хвана рога, инструмент, който се използува за надсмиване над противника на бойното поле, за повикване на домашните животни и понякога за демонстриране войнствеността на притежателя му.

— Къде ходя и какво виждам, моя си работа. Дръпни се или ще мина през главата ти! — Той рязко тръгна напред и би изпълнил заканата си, ако Тисел не беше отскочил настрани.

Ангмарк ли беше? Тисел гледаше след отдалечаващата се фигура на непознатия. Едва ли беше той, мислеше си консулът, не би трябвало така добре да използува рога. Като се поколеба, той се обърна и продължи пътя си по пътеката.

В космодрума се насочи право към кабинета на директора. Тежката врата беше оставена отворена и като се приближи, видя вътре мъжка фигура, която носеше маска от матови зелени плочици, парченца слюда, и която като цяло беше оцветена като синьо дърво и черни хриле — Свободната птица.

— Сър Ролуър — почти извика Тисел, гонен от безпокойството си, — кой пристигна днес с „Карина Крузейро“?

Ролуър продължително се вгледа в маската на консула.

— Защо ме питаш?

— Защо питам ли? — повтори изненадано Тисел. — Ти трябва да си видял съобщението, което получих от Кастело Кромартин!

— Аа, това ли! — отговори Ролуър. — Разбира се.

— Аз го получих само преди половин час — каза горчиво Тисел. — Бързах, колкото можах, но закъснях. Къде е Ангмарк?

— Предполагам, че вече е във Фан — отговори Ролуър.

Тисел си позволи тихо да изругае.

— Защо не си го арестувал или поне не го задържа?

Събеседникът му неопределено повдигна рамене.

— Нямам нито право, нито възможности, нито желание да го направя.

Тисел успя да сдържи нетърпеливия си жест и запита с измъчено спокойствие:

— По пътя насам срещнах мъж в ужасна маска, очите големи като блюда, червени мустаци…

— Това е Горският дух. Ангмарк я донесе със себе си.

— Но той свиреше с рог — възпротиви се Тисел. — Откъде той…

— Ангмарк добре познава Сирена и е живял пет години във Фан.

Тисел раздразнено подсвирна и изръмжа:

— Кромартин нищо не спомена за това.

— Всички го знаят — отговори директорът и вдигна рамене. — Той е бил търговски посредник тук, преди да пристигне Уелибас.

— Те познават ли се?

Ролуър се разсмя.

— Естествено. Но не подозирай бедния Уелибас в нещо повече от известни машинации със сметките. Уверявам те — той не е съучастник на убиеца!

— Щом стана дума за убийци — начумери се Тисел, — ти имаш ли някакво оръжие, което да ми дадеш за известно време?

Ролуър го изгледа с пълна изненада.

— Ти, какво? Да не би да си дошъл да ловиш Ангмарк с голи ръце?