Майсторите на желязо

Яма-Ха и Мацу-Шита, строителите на първите кораби с колела, бяха тези, които бяха открили изгодните западни търговски пътища и бяха започнали да използват очевидно неизчерпаемите ресурси от полухора, съставящи преобладаващата част от работната сила на Ни-Исан. Лицензите, които им осигуряваха практически монопол в търговията със запада, им бяха дадени от дядото на Йоритомо. Яма-ха и Мацу-Шита бяха стари съюзници на То-Йота и ги бяха подкрепили в тяхната претенция за шогунат. Но безпрецедентната тясна връзка между тези две фамилии имаше за резултат една нежелана концентрация на власт и, ако човек погледнеше на картата с окото на военен, техните обединени владения лежаха като кинжал в сърцето на владенията на То-Йота. За щастие четиридесетгодишният Яма-Шита, изглежда, беше заинтересован повече от търговските сделки, отколкото от политически съюзи, но въпреки това трябваше непрекъснато да се държи под око. Страната често беше разкъсвана от фракционни вражди и въпреки епохата на твърдо централно правителство, създадено от То-Йота, феодалите ревниво държаха на независимостта си. Макар че всички бяха положили клетва за вярност на шогуната, имаше някои, на чиято дума не можеше напълно да се вярва. Затова Йоритомо, също като предишните владетели, имаше два списъка в главата си: един озаглавен фудай — на онези, които смяташе за лоялни и заслужаващи доверие; и другият — тозама, на ненадеждните.

Хиро Яма-Шита, въпреки многото си връзки с То-Йота, заемаше голяма сива област между двата.

След консултиране с Йеясу (управителят познаваше Хиро от дете), Йоритомо се съгласи да доставят летящ кон с конник. Чрез търговската дейност на Яма-Шита в техни ръце бяха попаднали известен брой дълги кучета. Разпитът им беше позволил на шогуна да си изгради частична картина за странната подземна област, известна като Федерацията. Но данните бяха несигурни. Тези пленени дълги кучета бяха престъпници, ренегати — като малките чергарски банди ронин, които се криеха в горите, покриващи склоновете на западните възвишения. Бледите воини на този подземен свят можеха също да се нелоялни към своите господари. Въпреки това заплахата от юг не можеше да се пренебрегне. Оттук и избраната стратегия, приложена на практика от Яма-Шита — да въоръжат мютите, които превъзхождаха числено и двете страни.

Поради чуждоземната си култура и произход мютите не можеха да се разглеждат като съюзници, но тяхната концепция за воюване заслужаваше уважение. Годините на търгуване бяха довели до състояние на приятелски неутралитет. Никакви дарове за приятелство не бяха разменяни, никакви планове не бяха обсъждани, но през последните няколко години територията на Плейнфолк беше станала буферна зона, защитаваща границите на Ни-Исан. Войнствените племена сега бяха въоръжени с допълнителни оръжия, които, ако всичко вървеше по план, щяха да ангажират дългите кучета в изтощителна война.

По съвет на Йеясу Йоритомо даде производствен лиценз за летящи коне на Киомори Мин-Орота, чиито земи, граничещи с Източното море, лежаха непосредствено отвъд водата на север от Арон-Гирен. Бащата на Киомори се беше оженил за една от лелите на Йоритомо и Мин-Орота беше в списъка фудай.

Когато снеговете надебеляха и затрупаха старата година, Тоширо се върна с първото си официално съобщение: един летящ кон се беше приземил близко до Бу-фаро, пристанище на езерото Ери на западната граница на владението на Яма-Шита. С двама конници: едно дълго куче на име Брикман и неговата придружителка, мютка, боец от племето М’Кол.

Летящият кон и конниците му бяха откарани по канала и речната система в Ро-дирен и оттам до Херън Пул. При първото посещение на Тоширо работилниците още не бяха построени, но той беше донесъл скици на чуждестранния апарат заедно с описания на Брикман, дългото куче с кафява кожа, и на Клиъруотър, синеоката му мютска придружителка.

След началната си нерешителност Брикман се оказа забележително сговорчив. Мютката, от друга страна, беше информирала Яма-Шита — с дължимото уважение и посредством обичайните средства, — че М’Кол са доставили летящия кон с уговорката при следващото пътуване на корабите с колела по големите езера тя и дългото куче да бъдат върнати в родината й.

Но такава уговорка нямаше. Въпросът за окончателната съдба на лицата, доставили летателния апарат, не беше повдиган от белокосия водач на търговския съвет на М’Кол. И Яма-Шита нямаше никакво намерение да преразглежда споразумението с някаква си мютка. След като стъпеха на територията на Ни-Исан, мютите ставаха роби и нямаха никакви права. Но дори и случаят да беше различен, поради самата природа на начинанието искането на Клиъруотър беше обречено на провал. Беше жизненоважно Федерацията колкото се може по-дълго да не научи какво се крои. Ако тя и дългото куче се върнеха при Плейнфолк и попаднеха в ръцете на врага, това вече нямаше да е тайна.