Майсторите на желязо

Тоширо си даваше ясна сметка, че си играят с огъня. Скритото съдържание на ножа го правеше забранен обект, чиято сила може да разруши онези, които бърникат в неговите механизми. Той беше длъжен да го вземе в случай, че шогунът пожелае да го види, но самият нож го изпълваше с безпокойство. Тоширо накара ронина да му покаже как се сваля и се слага чиренът, после му каза да увие ножа и да го остави в друга стая, докато си свършат работата.

След малко Нобуро се върна със загадъчния облачен воин. Тъмнокосата фигура, чиито китки бяха вързани една за друга, падна на колене пред пратеника и се поклони до земята.

— Свали му маската — каза Тоширо на японски.

Нобуро развърза сламената маска и седна отдясно на пратеника.

Стив клекна на пети и заби очи в пода, когато облечената в черно фигура се обърна към него. Нобуро му беше изнесъл кратък курс как да се държи и бе подчертал, че този човек е строг привърженик на протокола. Социално по-нискостоящите — особено чужденците — не сядат в присъствие на самураи. Те коленичат. И никога, в никакъв случай, не се репчат.

Тоширо разглеждаше изрисуваното лице и ръце на непознатия със смесица от подозрение и неодобрение. Никога не беше седял толкова близо до тревна маймуна. Замълча за момент, несигурен какъв тон да държи в тази ситуация. Помисли върху казаното от ронина за изключителните бойни умения, за безстрашните реакции на маймуната при разпита и реши да се обърне към чужденеца с твърд, но не високомерен тон.

— Разбрах, че наричаш себе си облачен воин. Какво точно означава това?

Стив беше изненадан от добрия бейсик на Тоширо.

— Това е името, давано от мютите на планеристите на Федерацията. Планеристите са специално обучавани воини. Най-добрите. Но вместо да яздят коне като самураите, те яздят в битката летящи машини, наричани „Скайхок“.

— Разбрах. Обясни ми… защо трябва някой толкова специален да се облича като тревна маймуна?

Стив се поколеба.

— Намираш въпроса ми за труден?

— Не, господарю, просто се чудех какви думи да използвам. Вие говорите бейсик невероятно добре, но системата ви е толкова различна от нашата, че може би не си служим с един и същ речник.

— Опитай — каза Тоширо.

— Върховният владетел на тази страна се нарича шогун. Така ли е?

Гърлото на пратеника се стегна. Не беше допускал, че чужденецът може да има нахалството да му зададе такъв въпрос. Той потисна гнева си, без да промени изражението си.

— Продължавай…

— Върховният владетел на моята страна — федерацията Амтрак — се нарича Генерален президент. Аз имам честта да съм един от малкия брой войници, избрани лично от него да изпълня много важни тайни задачи. Поделението, което той контролира лично, е известно като АМЕКСИКО и служителите му са известни като „мексиканците“. Ние сме очите и ушите на Генералния президент, който ме изпрати тук.

— За да намериш две дълги кучета, нали?

— Грешите, господарю. Двамата, за която говоря, не са дълги кучета. Те са мюти. — Стив видя очите на маскирания разпитващ да трепкат от тревога.

Тоширо погледна ронина. Ако казаното от този чужденец беше истина, постът, който той заемаше в собствената си страна, повече или по-малко беше еквивалентен на този на Тоширо като пратеник на вътрешния двор. Ако беше така, не беше чудно, че се беше бил така добре и говореше с такава увереност. Но онова, което току-що беше казал за Клиъруотър и нейния другар, можеше напълно да унищожи сценария, който той беше създал за шогуна. И това би могло да го постави в много неудобно положение. Беше необходима твърда реакция.

Той се удари по бедрото и се засмя подигравателно.

— Добра история разказа, облачни воине, но те съветвам да внимаваш. Ти си дошъл тук неканен, заплашваш да започнеш война с нас с огън от небето, ако не предадем двамата престъпници, които търсиш, а сега искаш да повярваме, че въпреки вида си ти наистина си дълго куче, а онези, които изглеждат като дълги кучета, са тревни маймуни.

Стив само се поклони. Беше очевидно, че този човек не е чувал за свръхнормални.

— Да, господарю, аз знам, че това звучи невероятно, но е вярно. Те са особени мюти, каквито може би не сте срещали досега.

Тоширо стисна устни и замълча. Беше ли възможно това? Разговорът вземаше опасна насока. Той трябваше да намери някакво извинение да се отърве от ронина, така че да може да говори насаме с облачния воин. Беше много важно тази смущаваща новина да не стигне до ушите на шогуна преди той да има възможност да го подготви.

— Можеш ли да докажеш, че не си тревна маймуна? — попита той строго.

— Да. — Стив посочи Нобуро. — Дадох на самурая капитан моя радионож.

Тоширо кимна и каза все така строго:

— Видях го.

— Плейнфолк нямат такива уреди. Нито Синовете на Ни-Исан. Само Федерацията има знанието и мощта да създаде такива неща. Мога да ви покажа как работи.

„И кой знае, може би този път ще мога да хвана Карлстром на другия край на линията. Това може да ги впечатли.“

— Приборът не представлява интерес за нас.