Майсторите на желязо

— Изпрати един човек от хората си да наблюдава прислужничките. Ако се събудят и вдигнат тревога…

— Ще се погрижа това да не стане.

— Добре. Искам да останеш навън и да продължиш да пазиш, докато говоря с тези двамата. Ако ми потрябва помощ, ще те извикам. Не искам никой да ме прекъсва. Ясно ли е?

Нобуро се поклони.

— Абсолютно.

Пратеникът отвори плъзгащата се врата на съседната стая и направи знак на Клиъруотър да влезе. Тя се поклони почтително, пристъпи напред — и ръката й се залепи на устата, когато видя облачния воин, коленичил на рогозката до затъмнения фенер.

Стив беше също толкова изненадан.

Тоширо посочи вдясно от Стив и му каза:

— Иди там.

Когато Стив се премести, пратеникът направи знак на Клиъруотър да заеме мястото му. Двамата застанаха коленичили с наведени глави. Самураят седна с лице към нея, протегна ръце и сложи длани върху бедрата си.

— Добре, изправете се! Имаме работа.

Те клекнаха на пети.

Тоширо посочи Стив.

— Този човек каза нещо, което искам да проверя. Ще ми отговаряш изчерпателно и само истината. Ясно ли е?

— Да, господарю.

— Добре. Това може изобщо да не те засяга, но ще ти кажа, че — той посочи Стив — ако този човек ме е излъгал дори малко, ти ще станеш свидетел на неговата незабавна екзекуция.

Клиъруотър се поклони и погледна скришом Стив. „О, мой любими облачни воине! Какво си казал?“

— Да започваме — каза Тоширо. — От подземния свят ли идваш, който те наричат Федерация?

— Не. Аз съм родена под синьото небе.

— Значи си мютка…

— Никога не съм твърдяла, че съм нещо друго, господарю.

— Какво е истинското ти име?

— Клиъруотър.

— А името на родителите ти?

— Дъщеря съм на Сън-Данс. Баща ми беше Тъндър-Бърд — велик воин.

— От кое племе си?

— От М’Кол, от кръвната линия на Ши-Карго.

Дотук добре. Втори рунд.

— Мъжът, който дойде с теб от небето и сега работи в Херън Пул — той Стивън Рузвелт Брикман ли е?

— Не. Той е Кадилак. И той като мен е от Плейнфолк, от племето М’Кол. Майка му е Блек-Уинг. Баща му беше Хеви-Метал.

— Какво ловувахте, когато Кадилак за първи път „дъвка кост“?

— Бързокраки.

— Как се казваше воинът, който го предизвика?

— Шакатак от Д’Вайн, от кръвната линия на Д’Троит.

— Кадилак ли го уби?

Клиъруотър се поколеба.

— Той се би смело и добре.

— Ще те попитам само още веднъж: той ли го уби?

— Не, господарю. Аз го убих.

— Каква е връзката ти с Мистър Сноу?

— Той е мой учител и защитник.

— Агент ли е той на федерацията Амтрак?

— Не, господарю. Той мрази Федерацията и всичките й дела. Заклел се е да използва цялата си сила срещу нея, докато и последният му дъх не напусне тялото му.

Външно Тоширо изобщо не се промени, но вътрешно рухваше така бързо, както рухваше и сценарият, който беше представил пред шогуна. Всеки отговор на тази тревна маймуна потвърждаваше претенцията, направена от омразния „мексиканец“. Вместо да му дава саке, когато започна да изказва мнението си, трябваше да му отреже езика…

Той възвърна разколебаната си увереност и опита отново.

— Ти ли, или Кадилак без знанието на Мистър Сноу влязохте в съюз с вашите врагове?

— Не, господарю. Такова предателство е немислимо. Ние бяхме изпратени да ви помогнем в замяна срещу ново дълго остро желязо.

— Пушки.

— Не съм виждала тези оръжия, но чух тази дума от старейшините на племето.

— Защо двамата с Кадилак боядисвате кожата си?

— Защото искаме да сме като нашите племенни братя и сестри. За нас, които сме от Плейнфолк, това не е маскировка. Ние наистина искаме да сме такива.

— Разбирам. Тогава защо… ако това са вашите „истински цветове“… ти ги махна?

Клиъруотър наведе глава.

— От слабост, господарю. Когато видях при какви условия живеят Плейнфолк тук, се надявах да подобря съдбата си, като се представя за дълго куче.

— Затова ли Кадилак дойде облечен като облачен воин от Федерацията?

— Да, господарю. Тъй като господарят Яма-Шита не знае, че някои от нас са с чиста кожа, той смята Плейнфолк за невежи и глупави. Ако открие всичко, което знаем и можем, той може да не желае да търгува с нас.

От нейния отговор, казан така уверено, по гърба на пратеника пробегнаха студени тръпки. Свещени ками! Той си помисли за хилядите мюти из целия Ни-Исан. Покорни поколения, които се размножаваха и ставаха все повече. През последните няколко десетилетия бакуфу беше стигнало до заключението, че икономиката вече зависи от тях. Новината, че те може да не са тъпи роби с мозъци на волове, а мълчалива, отмъстителна армия, очакваща търпеливо сигнал да въстане срещу господарите си, придаваше на нещата съвсем друг характер.

Ако това се окажеше вярно, вината можеше да се припише директно на фамилията на Яма-Шита, защото те докарваха тези чуждоземци в Ни-Исан и ставаха богати и силни от приходите. Може би това щеше да може да послужи като основа за ново обвинение срещу тях — икономически саботаж.

— Чувала ли си за тъмната светлина?

— Не, господарю. Тези думи не означават нищо за мен.

„Трети рунд. Дотук добре…“ Тоширо посочи Стив.

— Кой е този човек?

Клиъруотър видя прикрито предупреждение в очите на облачния воин и го разбра.