Майсторите на желязо

— Кожата му е боядисана като на моите племенни братя, но той не е от Плейнфолк. Той е подземен човек.

— Подземен човек?

— Така наричаме воините от тъмните градове под пустинята на юг. Вие ги наричате дълги кучета.

— Знаеш ли името му?

— Да. — Клиъруотър погледна Стив. — Той се казва Брикман. Стивън Рузвелт Брикман.

— Името, което твоят племенен брат е избрал като част от своята маскировка…

— Това беше акт на отмъщение. Моят народ нарича този човек Носителя на смърт.

Интересът на Тоширо се разбуди.

— Той е бил сред вас?

Клиъруотър кимна и каза:

— Миналата година. Той и другите облачни воини изгориха нашата земя с огън от небето. И желязната змия изяде плътта на нашите хора. Мнозина загинаха.

Тоширо се обърна към Стив.

— И сигурно и ти си участвал.

Стив кимна.

— Такава бе задачата ми, господарю. Но след като видях как действате вие, имам чувството, че вършим едно и също нещо.

Пръстите на Тоширо го засърбяха да стисне дръжката на дългия си меч, но той се овладя. Трябваше да намери начини да повдигне ново обвинение срещу Яма-Шита и неговите съмишленици. Но за да постигне това, може би щеше да трябва да използва чужденеца. Не беше перспектива, която го привличаше, особено след като единственият начин да държи това куче с лоши маниери, изглежда, беше да закове коленете му за пода.

— Някой казвал ли ти е, че имаш голяма уста?

— Доста често — отговори Стив.

Нобуро стана да посрещне пратеника, когато той въведе жената с чиста кожа. През отворената врата видя, че облачният воин е останал коленичил на рогозката.

Тоширо се обърна към него на японски.

— Много съм ти задължен, че ми доведе тези чужденци. Беше много поучително. Моля те, погрижи се тя да се върне без злополуки.

Нобуро се поклони.

Тоширо се обърна към Клиъруотър и продължи:

— Ще е в твой интерес да не казваш на никого за видяното или чутото тази вечер. И ако ти и твоят племенен брат храните надежда да се завърнете у дома, нека ти обърна внимание върху факта, че господарят Мин-Орота лично ме увери, че когато свърши ползата от Кадилак, той ще бъде лишен от даровете и удоволствията, на които се радва, и опозорен. И когато разбере, че е тръгнал по погрешен път, ще умре от бавна смърт. Твоето положение е също толкова рисковано. Според приятелите на твоя господар неговото желание за твоята компания е опасна слабост, която застрашава всички. Ясен ли съм?

Клиъруотър се поклони дълбоко.

— Да, господарю.

Нобуро й даде знак да излезе на верандата и я предаде на чакащата червена превръзка.

— Сложи я да си легне, погрижи се всичко да бъде както трябва и доведи Тено.

Червената превръзка и Клиъруотър изчезнаха в тъмнината.

— Ще взема чужденеца с мен — каза Тоширо, когато ронинът влезе в пристройката. — Сложи му маската и му завържи ръцете зад гърба. И да си носи торбата с листата.

Нобуро окачи торбата със старите дрехи на Стив и листата на врата му. После го върза през кръста с въжето и подаде свободния край на пратеника.

— Да ви придружа ли до коня?

— Не, ти направи достатъчно — отвърна Тоширо. — Още веднъж ти благодаря, приятелю. За мен е чест да те познавам. Бъди сигурен, че ще похваля и теб, и хората ти пред шогуна.

Нобуро се поклони.

— За мен е достатъчна наградата да му служа. Нека ками ви осигурят спокоен път. — Той последва Тоширо навън и загледа как пратеникът поведе своя пленник по дървените стъпала към пътеката, след това се обърна надясно към дърветата, които лежаха зад пристройката. Когато отново погледна след тях, те вече бяха изчезнали в нощта.

Когато измина стотина метра, мъжът в черно, който водеше Стив за въжето, завързано около кръста му, се обърна и го погледна. Стив изпита внезапно предчувствие за опасност, но дори неговите рефлекси не бяха достатъчно бързи, за да избегне юмрука на Тоширо. Ударът, насочен с голяма точност, попадна в нервния център на врата му точно под ухото и го събори безчувствен на земята. Тоширо бързо върза краката на Стив и затича обратно към пристройката.

Тено, другата червена превръзка, на когото беше дадена задача да пази стаите, заети от куртизанката и нейните прислужнички, скочи и зае стойка за бой, щом чу стъпки по покритата с чакъл пътека. После, когато чу и три жабешки крякания, се успокои и отговори по същия начин. Шида, другият страж, се качи на терасата с жената. Качулката на наметалото й беше смъкната и лицето й не се виждаше. Докато Шида се вглеждаше в мрака, Тено й направи знак да мълчи, след това отвори плъзгащата се врата и я поведе покрай спящите прислужници във вътрешната стая.

Макар че вътре беше по-тъмно, отколкото навън, Клиъруотър можа да види спящите Су-шан и Нан-кхе; никоя от двете не беше помръднала, докато я беше нямало. Червената превръзка я изчака да свали покривалото си и да се пъхне под завивката, след това излезе.