Майсторите на желязо

Въпреки душевната й връзка с брат й, и двамата се бяха оказали лесни. След уредената от Чизъм среща между тях Стив беше изгубил статуса си на планерист и беше прехвърлен на нива А. Беше му казано, че това е наказание за изразяване на съчувствие и загриженост към мютите — неговите похитители и постоянни врагове на Федерацията, но всъщност това беше част от обработка, с която трябваше да се формира умът му за следващата „задача“.

Към края на третия месец от неговата тригодишна присъда Чизъм се облече като лекар от ниво А и скалъпи една „случайна среща“. Когато Стив попита за причината за понижението му, Чизъм посочи обвинението на Роз и Стив захапа куката. И по-късно, когато Карлстром, ръководителят на АМЕКСИКО, каза на Стив, че Роз доброволно е признала всичко, Стив също беше повярвал.

Но нищо от това не беше вярно. Роз не беше казала нищо на никого. Не беше необходимо да казва: срещата й със Стив в Сантана Дийп беше записана на видеолента. Всички лъжи бяха част от план, разработен от безличните марионетки в Черната кула. Роз и Стив бяха просто два неизвестни номера, чийто живот беше манипулиран още от раждането — и те вероятно щяха да умрат, без да научат, че са били в списъка за специално третиране.

Стив Брикман беше странен младеж. Докато Чизъм го обработваше преди срещата с Роз, той не спираше да дрънка за мютска магия и въпреки това бе готов да пренебрегне връзката си със сестра си. Точно затова стана възможно да ги използват един срещу друг. Умът на Роз беше отворен и готов да комуникира, докато Стив беше затворил своя.

„И кой може да каже, че не е прав? — мислеше Чизъм. — С Първото семейство, което ти казва какво да мислиш във всеки момент от деня, е трудно да подредиш ума си, без някой да се рови в главата ти.“

Чизъм беше таен агент на АМЕКСИКО — свръхсекретна организация, към която Стив се беше присъединил в началото на март. Със само четири месеца служба Стив беше, както ги наричаха в организацията, „голишарче“ и щеше да е такъв още доста дълго. Чизъм от години беше опитен „мексиканец“, но за разлика от Стив, никога не беше излизал на повърхността. Той работеше в секцията, изпълняваща вътрешни задачи — две от сегашните му дела носеха имената на Стив и Роз Брикман.

След пристигането на Роз във вътрешния щат У да изкара втората, по-висша фаза на медицинското си образование, Чизъм беше натоварен да работи с нея. После, когато брат й се върна във Федерацията през четвъртото тримесечие на 2989, той започна да работи и с него.

Фактът, че Чизъм имаше „досиета“ за тях, не означаваше, че знае всичко. Първото семейство, което контролираше достъпа до данните, съхранявани в КЪЛЪМБЪС, разпространяваше информация само на база „необходимо да се знае“. Никой не беше сметнал за нужно да му обясни защо трябва да измами тези двама младежи. Освен основните биологични данни и квалификационни профили единствената друга информация, която успя да получи, беше фактът, че и двамата са програмирани на ранна възраст и са класифицирани като „чувствителни“

Това рядко качество беше достатъчно да влязат в списъка СТ, но можеше да има и други фактори, за които той не беше осведомен. Двамата например можеше да не са родни брат и сестра. Наличието на блокировки на ума предполагаше, че яйцата, поставени в утробата на Ани Брикман, може би не са оплодени със семе на Генералния президент. Или може би нито един от двамата не бе имплантиран в Ани и износен до термина. Може да бяха сменени с родените от нея бебета — или може би тя се бе съгласила да действа като тяхна заместник майка-настойница.

Възможностите бяха безброй. От предишни задачи Чизъм знаеше, че в Института за живот стават странни неща.

Само Фран — техният контрольор и негов настоящ шеф — имаше достъп до цялата история. И като всички контрольори, Фран беше Семейството. И не само това — тя беше тясно свързана с Генералния президент — едно указание, че Роз и Стив може би са много по-важни, отколкото предполагаше той.

Вечерта Роз Брикман беше извикана при директора на училището. Когато влезе във външния кабинет, където през работно време няколко административни помощници изграждаха защитната линия срещу посетители, които искаха да се вмъкнат в светилището, Роз видя директора Ръсел Уоксман наведен над видеодисплея да чука по клавиатурата. Почака, докато Уоксман вдигне глава от екрана, представи се и показа идентификационната си карта. Директорът я погледна бегло и й каза да влезе и че ще дойде след малко.

В облицованата с дърво и с килим на пода стая я чакаха един мъж и една жена, облечени в гащеризони от черно и сребърносиньо — стандартното облекло, носено от сътрудниците на АМЕКСИКО. Роз ги знаеше като специални следователи от Правния отдел на АМЕКС — бяха я посетили в частната болница на медицинското училище след появата на загадъчните рани в дясната й ръка и в главата. И разбра защо Уоксман беше предпочел да остане отвън — искаше да стои настрана, за да не се замесва.