Майсторите на желязо

Хиляди били задушени, когато вентилационните шахти престанали да работят, други хиляди полудели и се разкъсали един друг като гладни плъхове, затворени в бетонно мазе; невинните умирали заедно с виновните. Малцината оцелели дължали спасението си на Първото семейство — Създателите на Светлината, Работата и Пътя; Пазителите на цялото Знание, Мъдростта и Истината.

От този момент авторитетът на Семейството станал абсолютен. С елиминирането на дисидентите, неблагодарните, алчните и нелоялните бил премахнат червеят от пъпката, която един ден щяла да разцъфне в света със синьото небе. И направеният прогрес към постигане на тази мечта утвърдил тяхната способност да ръководят Федерацията, дал видимо доказателство за гения, който лежал зад тяхното виждане за бъдещето, и подчертал увереността за тяхната ръководна роля в безсмъртните думи на основателя на федерацията Джордж Уошингтън Джеферсън 1-ви: „Само хората се провалят, не и системата“.

Амин…

В медицинския колеж „Пол Ревир“, част от вътрешния щат У, Роз Брикман излезе от неврологичната лаборатория заедно с колегите си и видя Джон Чизъм облегнат на стената срещу вратата. Поради натоварената учебна програма Роз беше започнала да прескача някои от редовните съботни срещи на джава и танци, уреждани от Чизъм, но беше обещала да посещава апартамента в Сантана Дийп поне един път месечно.

Чизъм доставяше добра трева и макар че Роз беше намалила пушенето, някоя и друга рийф й помагаше да се разтовари от напрежението. Чизъм имаше също най-добрия блекджек — нелегални музикални касети, слушането на които можеше да ти докара арест или, при повторно нарушение, наркотерапия и дори нещо по-лошо. И винаги имаше вероятност да научи новини за Стив.

Роз пресече тълпата бели мантии и протегна ръка на Чизъм. Той се отлепи от стената и каза:

— Здравей. Не те видях миналата събота.

— Да. — Тя направи гримаса. — Може би няма да мога да дойда и тази.

— Тук си е все същото. — Чизъм огледа студентите в коридора, после сложи ръка върху рамото й. — Имаш ли минутка?

— Ако ме придружиш до следващата аудитория. Става ли?

— Става.

Тръгнаха след колегите й.

— Какъв ти е проблемът?

— Да съм споменал за проблем?

— Не си, но виждам, че си вкиснат.

— Права си — въздъхна Чизъм, погледна през рамо, после прехапа долната си устна. — Изнудват ме.

— Кой?

— Един човек.

— По-добре казвай направо, Джон. Вече трябва да влизам в час.

— Не ми каза кой е! — прошепна Чизъм. — Единственото, което знам, е, че е висока жица от Черната кула.

Щабът на АМЕКС — изпълнителният орган на Амтрак.

Роз го погледна подозрително.

— Имам чувството, че ще съжалявам за това, но… защо те изнудва?

Чизъм неловко повдигна рамене.

— Някой сигурно му е подшушнал нещо за мен.

— За доставката на трева? Кристофър Кълъмбъс!

Чизъм вдигна ръка.

— Не е толкова лошо, колкото изглежда. Тези хора не са началници на военната полиция. Обещаха да не повдигат обвинение, ако се съглася да им дам известна информация.

Роз почувства как стомахът й се свива.

— За какво?

— За теб и за Стив. — Чизъм видя изражението й и разпери отбранително ръце. — Трябваше да го направя, Роз! Хванаха ме натясно! Не беше много, честна дума.

— Какво им каза, Джон? За нощта, която прекарах заедно със Стив, преди да го пратят долу?

— Те вече знаят всичко, което трябва да се знае за станалото в Сантана Дийп.

— Кълъмбъс! Включва ли това момчетата тук, които тунелират всяка събота вечер?

— Не, не се тревожи. Тези хора не се интересуват от такива пикливи неща. Има само едно, което искат да знаят — какво става между вас двамата. Стига де… знаеш какво искам да кажа.

— Може би. Каква беше твоята история?

— Просто им казах някои неща, които Стив ми разказа за начина, по който вие двамата, такова…

Стигнаха до аудиторията и Роз се обърна и го погледна.

— За връзката?

— Да — бързо каза Чизъм. — Работата е, че искат да те видят. Да ти зададат някои въпроси.

— Защо просто не ме извикат? Защо пращат теб?

— Може би си мислят, че няма да се съгласиш. Виж, не разбирам много от тези работи, но мисля, че е трудно да се докаже нещо. Можеш да им кажеш каквото си щеш.

Роз го погледна студено.

— Какво ги кара да мислят, че ще говоря само за да ти спася кожата?

Чизъм вдигна рамене.

— Ти не трябва да правиш нищо, но… — Нова, по-остра нотка на отчаяние прозвуча в гласа му. — Бъди честна, Роз. Единствената причина, поради която затънах до гуша във всичко това, е да ви събера със Стив.

— Да. — Вече бяха сами в коридора. — Трябва да влизам. — Тя отстъпи заднишком. — Наистина си много гаден, Джон. Приятен ден.

— Чакай…

Вратата на аудиторията се затръшна пред лицето му.

Чизъм се отдалечи с усмивка към ниво едно–1. Беше съвсем лесно, особено с човек, за когото се предполага, че е телепат.