Читаем Майсторите на желязо полностью

Беше ли свободата без колективно чувство за цел завинаги обречена на саморазрушение? Означаваше ли абсолютната свобода, че монолитната тирания на Джеферсън е заменена от също такова тиранично поведение на индивиди или малки групи, всяка биеща се да защити и наложи собствените си интереси за сметка на другите? Водеше ли този вид свобода, в последна сметка, до хаос и състояние, при което голям брой обезправени хора в такова общество смятат всяка форма на протест за проклятие и искат връщане на автократично управление с централна власт?

Може би в това беше истинската мъдрост на Първото семейство. В затворения подземен свят на Федерацията безусловното подчинение, което се изискваше и се спазваше почти абсолютно, даваше на всеки чувство за цел и задоволство, получавани от знанието, че чрез планирано колективно действие усилията на всеки индивид довеждат обществото една крачка по-близко до реализиране на голямата мечта — връщане в света със синьото небе. Един подреден мирен свят под непрекъснатото ръководство на Джеферсъновци, а не фракционен хаос, който бе довел до Холокоста. Подреден не чрез принуда, а защото всеки споделя същите цели, същите идеали: мирен, защото враговете на човечеството (от което трекерите претендираха да са единствените оцелели), които бяха довели света до границата на пълно унищожение, бяха изтрити от лицето на земята — или щяха да бъдат.

Мютите вярваха, че пророчеството за Талисмана е предсказание за нещата, които ще станат, но може би, както Стив си беше помислил най-напред, това беше тяхна нереализирана мечта; копнеж по отдавна изгубено чувство за цел.

Докато трекерите бяха дълбали подземната си империя, Плейнфолк и южните мюти се бяха движили свободно на повърхността почти хиляда години. Бяха се радвали на свободата, която по-твърдите ренегати намираха толкова съблазнителна — но какво бяха направили с нея? Нищо. И все пак, и все пак…

Въпреки факта, че Плейнфолк не бяха успели да построят нищо в сравнение с великолепието на площад „Джон Уейн“, те имаха някои постижения и водеха ръкопашен бой с „остро желязо“; бяха в крак с външния свят и в контакт с главните сили, които бяха довели до неговото създаване. Не можеха да пишат и да четат, но зрението им беше отлично, умовете им бяха отворени към мечтите на другите светове. Правеха музика с примитивни духови и ударни инструменти и пееха песни, които бяха създали за себе си.

Във Федерацията тази област на творчество беше запазена изключително за Първото семейство — с изключение, разбира се, на нелегалната търговия с блекджек. Но Семейството може би създаваше и това и контролираше пазара за собствени непочтени цели.

В Ни-Исан също имаха музика — използваха ръчни инструменти и тъй като електронните комуникации още не бяха открити, голяма армия от писари пишеха данни, предавани чрез пощенската система, записваха операции, създаваха хроники за събития, които оставаха за потомството. Но това бяха друг вид писачи, които свободно създаваха поредици от „идеограми“ — името на неразбираемите знаци, използвани от майсторите на желязо да съставят постоянен запис на изговорени думи — и очевидно тези хора не записваха данни, те ги съчиняваха, описвайки детайли от живота, за да създадат въображаеми ситуации, в които си взаимодействаха въображаеми хора. Те бяха като записани сънища и когато бяха записани, ги наричаха „поеми“ и „разкази“ и ги даваха на други хора да ги четат. Стив беше видял как тези писари работят в малки, открити отпред сгради по улиците на селища и градове, през които минаваше по пътя от Ари-дина за Ари-бани. В други „магазини“ имаше изумително разнообразие от търговци и занаятчии: свещари и майстори на фенери и на кошници, тъкачи на рогозки, бояджии, дърводелци, мебелисти, майстори на седла, на каруци, грънчари, железари, ковачи, търговци, продаващи памучни платове и коприни, доставчици на саке и всякакви видове храна. Списъкът беше безкраен.

Беше видял също майстори на желязо да създават цветни образи с четки върху сгъващи се екрани, направени от хартия и коприна, и върху дървени панели. Образите представяха сцени от природния живот — животни, търсещи плячка из горските гъсталаци, птици, кацнали на дървета, конници, преследващи планински котки, ведри пейзажи с водопади и изгледи на далечни, покрити със сняг планини; образи, изпълнени с живот, които надминаваха всичко създадено от КЪЛЪМБЪС. А имаше и други, изрязани от дърво или изсечени от камък, изобразяващи странни зверове и тумбести фигури със свирепи лица.

Стив не можеше да разбере защо някой е решил да произвежда предмети, които нямат никакво полезно предназначение, но нещо в него откликваше на умението и самоотвержеността на тази работа. Формите бяха приятни за окото, но най-много го впечатляваше, че управляващите в Ни-Исан позволяваха техните поданици да създават думи, образи и предмети и да ги предават на други.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза