Читаем Майсторите на желязо полностью

— Не беше много умно от твоя страна, Дейв.

— Да. Една плесница щеше да свърши по-добра работа. А и аз щях да се чувствам по-добре. Шибаният Брикман… — Той я погледна нацупено. — На коя страна си ти все пак?

— На твоя. Но сега не е нито времето, нито мястото за разчистване на сметки. Динките ще се нахвърлят върху нас като побеснели. Обещай ми да не създаваш трудности и да провалиш всичко.

— Може би. — Келсо гледаше мрачно през прозореца; после вдигна рамене — гневът му премина. — Ще видим как ще тръгне. — Тя тръгна към вратата. — Къде отиваш?

— Да поправя няколко моста.

— Да вървят на майната си. Не искам да се унижаваш заради мен. Ако не си готова да ме подкрепиш, просто стой настрана. Става ли?

Джоди стисна устни и преброи до пет, преди да отговори.

— Ти си невъзможен скапаняк… знаеш ли?

Келсо го прие като комплимент.

— Това е част от моя фатален чар. Никой не е стигнал до върха, като се е правил на добър.

— Прав си, по дяволите — имитира го Джоди. — Някой път трябва да ми кажеш как е там горе.



С физическите си характеристики — площ, машини и персонал — Херън Пул не създаваше впечатление на голямо предприятие. Въпреки дейността на Кадилак всичко беше все още на начален етап; експериментален проект, нищо повече. Това се дължеше отчасти на предпазливостта, проявена от страна на Кио Мин-Орота. Неговата оценка за потенциала на Кадилак не се беше променила ни най-малко, но той знаеше, че работата в Херън Пул се наблюдава внимателно от пратеника Хазе-Гава. От докладваното от дългите кучета използване на такъв апарат беше ясно, че само няколко полка летящи коне могат драматично да променят равновесието на силите — една възможност, която не би убегнала от вниманието на шогуна.

Синовете на Ни-Исан още не притежаваха скорострелни пушки и експлозивни оръжия, които правеха летящите коне такова смъртоносно бойно средство, но и това щеше да стане. Междувременно тяхната скорост означаваше, че една мощна сила от самураи може бързо да достигне всяка част на страната, независимо от терена. Те биха връхлетели, буквално, от небето като соколи. Възможността да се извършват такива маневри щеше да изисква пълна ревизия на военните тактики.

Кио Мин-Орота разбираше деликатната линия, която трябваше да прекрачи. Задачата за построяване на тези самолети беше дадена на неговото семейство, защото той беше считан за фудай — доверен съюзник на шогуната. Но успехът носеше своите рискове. Ако Херън Пул се разширеше много бързо и важността му бъдеше раздута от приказки и необуздана спекулация, това можеше да накара младия шогун да размисли и да отнеме лиценза в полза на собственото си семейство — ситуация, която трябваше да бъде избегната на всяка цена. Ако То-Йота станеше единствен собственик на такова оръжие, щеше да го използва да задържи противниците си и по този начин щеше да тури край на всички надежди за нова ера на прогрес.

Като ключов участник в „модернистката“ конспирация, Мин-Орота полагаше усилия да създаде впечатление, че макар да е готов да подкрепи проекта за летящия кон, не го поддържа категорично. С тази цел той беше забавил темпа на развитие чрез отхвърляне на постоянните искания на Кадилак за работна ръка и ресурси и беше дал да се разбере в дворцовите среди, че макар и апаратът да може да лети с двигател, когато бъде създаден такъв, той се страхува, че в дългосрочна перспектива неговото влияние върху обществото на майсторите на желязо ще нанесе повече вреда, отколкото полза.

Всичко това бяха лъжи, разбира се, но те бяха опит за запазване на репутация чрез държането на традиционните ценности. Това му осигуряваше също вратичка за измъкване в случай, че планът на Яма-Шита за хващане на тъмната светлина даде нежелан резултат — една авантюра, която той не поддържаше безрезервно.

Преведено на бейсик, посланието, което той излъчваше към шогуна, гласеше така: „Подкрепям всичко това само защото вашите хора ме принудиха“.

Тактиката беше добре изпипана. Цялата сделка беше, разбира се, подготвена задкулисно от Яма-Шита, но архивите щяха да покажат, че Кио Мин-Орота не е бил инициатор. Йеясу, хитрият стар шамбелан, беше посъветвал шогуна да даде производствен лиценз на семейството на Мин-Орота, без да премине през целия процес на търсене на най-доброто предложение от заинтересованите страни. Единственото, което оставаше сега, беше да се намери някакъв начин, като се изключеше смърт, да се попречи на Накане То-Шиба, генералния консул, да обърка нещата — и буквално, и фигуративно — и всичко да отиде в техни ръце.



Джоди настигна Симънс, когато той минаваше под арката на задната страна на двора срещу главната порта. Отзад имаше още постройки. Симънс спря и се обърна към нея.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза