Читаем Майсторите на желязо полностью

— Виж — каза Джоди, — искам просто да ти кажа, че Дейв е свестен… разбираш какво искам да кажа. Виждам, че нещата тук са малко необичайни, но истината е, хм… никой от нас двамата не очакваше да се натъкнем отново на Брикман толкова скоро. — Джоди разтърси глава в изненада. — Не зная как го прави този човек, но явно се справя. — Тя тръгна в крак със Симънс. — Сигурен ли си, че това е Стив Брикман?

— Поне той казва, че е. Не разбирам защо ще лъже за такова нещо, но какво значение има? Той командва и изглежда, знае какво прави. Май само вие имате проблем.

Симънс я поведе по една алея между две дълги едноетажни постройки. На лицевите страни през еднакви разстояния имаше плъзгащи се врати — всичките бяха широко отворени и Джоди можеше да види какво има вътре. Бяха дълги, просторни работилници. Тази вляво беше пълна с купчини суров дървен материал и тезгях за изработване на части; в другата вдясно имаше дървени магарета с крила на планери върху тях, на други имаше фюзелажи.

Имаше и примитивна производствена линия, на която се сглобяваха отделни детайли. Джоди преброи десет самолета в различен етап на завършване. Няколко трекери в сини дрехи слагаха инструменти на различни стелажи и почистваха работните си места; други метяха пода. Работата явно изискваше умение и интелигентност; навсякъде беше чисто и преди всичко, атмосферата изглеждаше спокойна — не се виждаше нито една бяла превръзка с пръчка. Джоди разбра защо Симънс и неговите другари не искат нещо да провали нещата.

Имаше обаче нещо, което не се връзваше. Симънс беше докаран в Херън Пул през март и беше казал, че Брикман вече е работел. Но тя и Келсо се бяха срещнали с Брикман през април и за последен път го бяха видели в края на май да другарува с техните мютски похитители при търговския пункт. Джоди не беше съвсем сигурна за точните дати — стандартният й часовник беше паднал от китката й, когато я беше повлякла реката. Но ден-два повече или по-малко не бяха от значение; въпросите оставаха: ако Брикман беше на територията на Плейнфолк през април и май, как, в името на Кълъмбъс, можеше да е бил тук, в Херън Пул — и как, по дяволите, бе дошъл тук толкова бързо?

Преди да може да попита Симънс вниманието й беше привлечено от един планер, който излиташе от полето зад работилниците. Друг от същия тип бутаха към тях на талига с колела. Планерът във въздуха се издигна бързо по въже, прикрепено към носа му. Другият край беше завързан за машина далече в десния край на полето.

До ушите на Джоди постигна слабо пухтене.

— Лебедка с парно задвижване — каза Симънс.

Джоди наблюдаваше издигането с интерес. Беше запозната с принципите на топлинните и въздушните течения, които се използваха при „Скайхок“, но нищо като това не съществуваше във Федерацията. Там човек се учеше да лети с помощта на витло и акумулаторно захранван двигател.

Когато безмоторният самолет беше на около хиляда фута, пилотът откачи въжето. На свободния край се вееше син флаг. Самолетът направи лек завой надясно с наклонен надолу нос да набере скорост, след това се издигна, докато не изгуби скорост. Задържа се за момент на опашката си, преметна се акробатически през дясното крило и прелетя назад над главите им към полето.

— Чудесно! — възкликна Джоди. — Но защо безмоторни самолети?

— Динките нямат електричество — каза Симънс.

— Нямали са и безмоторни самолети, преди да започнете да ги строите. Как така никой не им е казал какво им липсва?

— Не е необходимо. Динките отдавна знаят за това. Наричат го „тъмна светлина“ и за тях това е зло. Според Брикман майсторите на желязо са забранили със закон всички видове електрическа апаратура. Темата е абсолютно табу. — Той вдигна рамене. — Знам, че звучи идиотски, но е така.

Джоди погледна безмоторния самолет и каза:

— Може би в края на краищата това е за добро. Тези планерчета няма да са сериозна заплаха.

— Не бъди толкова сигурна. Брикман работи върху проблема за двигателя. Разработва лека парна машина.

— Парна машина? — Джоди се засмя.

— Не се смей. Сега правим изпитания. Имаме проблеми само с мощността.

— Какво използвате за гориво?

— Нефт. Но търсим нещо, което гори по-бързо и отделя повече топлина.

Джоди презрително изсумтя.

— Такъв самолет никога няма да се издигне от земята.

— Досега — призна Симънс. — Но работим върху него.

Шестимата трекери, които возеха приземилия се планер към работилницата вдясно, минаха близко до тях. Докато Симънс ги питаше как е преминал изпитателният полет, Джоди оглеждаше работата им професионално.

Покритите с коприна крила бяха изтеглени назад като на „Скайхок“, но не бяха пълни с хелий и имаха твърда конструкция. Източеният отсек на фюзелажа, на който липсваше монтиран отзад двигател и витло, беше прикачен директно под долната страна на крилото, кабината беше точно пред водещия край.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза