Читаем Майсторите на желязо полностью

— Заплахата за възможен съюз между Яма-Шита и Федерацията е заменена с директна заплаха от самата Федерация.

Устните и очите на шогуна се свиха в три тънки линии.

— Владетелят на Федерацията знае за споразумението между тревните маймуни и господаря Яма-Шита… знае дори условията на размяната. Доставка на пушки срещу един летящ кон с конник. „Мексиканецът“ знае също кога и къде са доставени оръжията. Той твърди, че неговите господари имат тайни прибори, които им позволяват да ни шпионират отдалеч. Използваната от него фраза беше: „Те имат очи и уши навсякъде по небето“.

— Обясни ли какво означава това?

— Не, господарю. Предполагам, че е имал предвид прибори, изработени от онези, които владеят висшите занаяти. Така че дори да беше обяснил, съмнявам се, че щях да разбера.

— Вярваш ли му?

Тоширо бръкна в робата си и извади радионожа на Стив, увит в парче черна коприна.

— Той предложи това като доказателство. От него го е взел самураят Нака-Джима.

Той се наведе и остави внимателно ножа върху рогозката пред подиума.

Петимата телохранители, седнали в полукръг зад шогуна, се надигнаха и протегнаха шии да го видят.

Йоритомо го огледа критично.

— Какво е това?

— Нещо, което се страхувам да докосна, дори да говоря за него, но което дългът изисква да ви представя.

— Да не говориш за прибор, захранван от тъмна светлина?

Тоширо наведе глава.

— Ясно. С това ти безусловно си извинен за вземането на такъв предмет и донасянето му пред мен — каза Йоритомо. — И си освободен от всяко бъдещо обвинение в предателство, възникващо от неговото последващо запазване или изхвърляне, заповядано от мен. Това прави ли те да се чувстваш по-щастлив?

— Малко по-малко неспокоен може би. — Тоширо би предпочел да получи това решаващо опрощение в писмена форма.

— Тревожиш се прекалено много. Отвори го.

Тоширо разви пакета, като внимаваше да не докосне съдържанието.

Шогунът погледна бойния нож.

— Надявам се, заради теб, да е нещо повече от онова, което виждат очите ми.

Пратеникът натисна ключалките, свали дървените чирени на дръжката и показа монтираната върху металната рамка отдолу микросхема.

Йоритомо, който никога не беше виждал никакъв електронен прибор, гледаше миниатюрния радиопредавател с предпазливостта на човек, който почти очаква той неочаквано да оживее и да изпълни стаята със смъртоносни лъчи.

— И какво прави това нещо?

Тоширо повтори обяснението на Нобуро, като добави, че той не е разпитвал Стив повече по този въпрос, за да го извади от равновесие, като демонстрира пълна незаинтересованост към онова, което дългото куче очевидно смята, че трябва да привлече вниманието им.

— Ако те разбирам правилно, посредством този прибор господарите на този „мексиканец“ могат да се свържат с него навсякъде и по всяко време на деня и нощта… и знаят къде точно е той?

— Такава беше ситуацията до момента, когато той попадна в ръцете на капитан Нака-Джима. Оттогава приборът е в мои ръце.

— Успя ли да разбереш с каква цел „мексиканецът“ е бил изпратен тук?

— Той самият много искаше да ми каже, господарю. Задачите му са били двустранни: да отвлече или убие ренегата дълго куче, който ръководи работата в Херън Пул, и, ако е възможно, да разруши целия комплекс.

— Самичък? Изключено!

— Господарю, неприятно ми е да го призная, но той е изключителна личност. Неговите бойни умения му спечелиха неохотното възхищение дори на капитан Нака-Джима; той има бърз ум, кураж до неблагоразумие, непоносима увереност в превъзходството на системата, която представя, и пълно безразличие дали ще живее, или ще умре.

— Може би има и други като него?

— Това е възможност, която трябва да разгледаме — призна Тоширо.

— Каза ли защо е изпратен да направи това?

— Да, господарю. Федерацията смята решението ни да построим летящи коне заплаха за статуквото. Като отвлекат или убият ренегата, който ни предава техните тайни, те се надяват да провалят нашия проект. Ако „мексиканецът“ не успее, Федерацията ще бъде принудена да докара по-големи сили и да извърши масиран предварителен удар, който, на свой ред, може да доведе до по-голям конфликт.

Перспективата за война с враг, въоръжен с оръжия, чиято сила идва от тъмната светлина, наруши вътрешното спокойствие, което шогунът беше постигнал през предишния час на съзерцание в каменната градина. Вените на слепоочията му се издуха, пулсът му се ускори.

— Така… и какво действие предприе ти?

— Предложих да му помагам.

Шогунът го погледна строго.

— Вярвам, че си имал сериозни основания за това.

Тоширо наведе глава. Беше мислил дълго и усилено, преди да реши да говори за Брикман и беше разработил грижливо всеки ход.

— Вярвам, че това е във ваш интерес, господарю. — Пратеникът разказа как е убедил „мексиканеца“ да работи като пощальон, за да бъде изпратен в резиденцията на генералния консул, откъдето в подходящ момент ще може — ако шогунът желае — да бъде прехвърлен в Херън Пул.

— С включването му в системата сега ние го държим под контрол. И той не може да промени настоящата си идентичност, освен ако ние не му позволим това.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза