Майсторите на желязо

— Тоширо отвори торбата с розови листа, която беше взел от Стив, и обясни на шогуна тяхното предназначение.

— Като се съгласих да му помагам, аз ще мога да научавам за неговите намерения и да му помагам или го да спъвам в зависимост от нашите цели. Като знаем кой е и къде е, можем да го държим под око и да разследваме с кого се среща. И в мига, в който пожелаете, да го ликвидираме. От друга страна, ако решите да премахнете един или повече от вашите… „противници“ или да спрете работата в Херън Пул, вие можете да прибегнете до дългото куче за постигане на желания резултат… и след това да го използвате като изкупителна жертва.

Йоритомо сложи лакът на полираната странична облегалка до лявото си бедро и подръпна замислено долната си устна.

— Ммммм. Интересна идея.

— Това ще се разглежда като намеса на чужда сила. И ако Яма-Шита не беше целта, той щеше да се чувства засегнат от страничния ефект от операцията. Нека си го понесе — неговата фамилия вкарва в страната всички тези чужденци. И ако например има някакъв „инцидент“, който е довел до смъртта, да речем… на генералния консул на Ро-дирен и Маса-чуса…

— Това може да се разглежда като нападение върху шогуната…

— Което най-малкото би изисквало към замесените — макар и непреднамерено — сериозен акт на възмездие.

— Правилно…

Последва продължително мълчание, през което време шогунът обмисляше различни сценарии. Тоширо държеше очите си настрана по обичайния начин, докато шогунът не заговори.

— Чувствам се длъжен да ти кажа, че когато започна разговорът, сериозно се съмнявах в перспективите за кариерата ти. А когато започна да ми разказваш за сделката си с този „мексиканец“, наистина помислих, че си прекрачил границата на допустимото. Но сега виждам, че в това има много възможности. Браво!

Тоширо се поклони. Беше много доволен от себе си. Беше оценил ситуацията безпогрешно. Макар че дългите кучета бяха въоръжени с тъмна светлина, самураите на Ни-Исан щяха да намерят начини да отблъснат една атака на Федерацията. Но победата все пак можеше да доведе до поражение за шогуната. Изтощителните последици от една война щяха да разрушат настоящото крехко равновесие на силите и да създадат несигурна ситуация, при която фамилията То-Йота можеше да се окаже изместена от фамилия Яма-Шита — привържениците на прогреса. Тоширо знаеше, че изправен пред сериозна ситуация, шогунът ще предпочете да пожертва проекта Херън Пул — и да спечели няколко точки. А това наистина отговаряше много добре на интересите му.

След четири дни тичане между различните къщи на Мин-Орота и резиденцията на генералния консул Стив научи, че е назначен на маршрут, който включва Херън Пул. Не му беше дадено никакво обяснение, но той подозираше, че маскираният му благодетел е използвал властта си и влиянието си, където трябва.

По пътя си към и от Ба-сатана и до Нио-поро беше държал очите си отворени, но не беше видял никаква въздушна дейност — указание, че обхватът на конструирания от Кадилак планер е доста ограничен.

От собствените си познания по аеронавтика — а той беше най-добрият в курса — Стив знаеше, че без помощта на хелий е необходимо крило със съвсем различна форма, за да осигури достатъчна подемна сила. Ако младият летописец — както твърдеше Мистър Сноу — беше източил от главата му всички практически и теоретически знания, за които той беше положил толкова много труд, тогава той също трябваше да го знае. Фактът, че Кадилак не го беше отчел, предполагаше, че на даден етап той възнамерява да сложи двигател. В който случай конструкцията с изнесено назад крило, която Стив беше видял по пътя си покрай Херън Пул, имаше смисъл. Кадилак очевидно проверяваше стабилността на основната конструкция на корпуса, докато измисли как да построи ефективен двигател, като използва наличните материали и инструменти.

Страхотно. Не би могло да бъде по-добре. Ако нещата се бяха развили по-бързо, Стив можеше да се окаже излишен. При съществуващото положение той все още имаше шанс да направи полезен принос. Можеше да има известно начално колебание, но при условие, че Кадилак може да бъде уверен, че той единствен ще получи цялото признание за всички умни идеи, до които ще стигнат двамата, Стив беше сигурен, че ще може да убеди мюта да го включи в екипа. Кадилак може и да беше източил мозъка му, но не мислеше по същия начин като него. Слабите места в неговата психика не му позволяваха да използва откраднатата информация, за да вникне в мисловните процеси на Стив. Знанието, което беше придобил, беше важен актив; знанието как да използва този актив беше нещо съвсем друго.

Както Кадилак сигурно вече беше открил.

Това успокояващо разбиране вля нови сили в Стив и той продължи да тича на запад по шосето към Мара-бара и Херън Пул. Като приближи малкото селце, той зърна нещо, което му даде още по-силен стимул. Три белокрили планера летяха в плътна стреловидна формация зад пухкава могила от ниски кълбести облаци.