Читаем Майсторите на желязо полностью

— Не се тревожи, оправих нещата. — Кадилак го поведе в своя така наречен „кабинет“. — Уредих всичко с началника. Той изпрати един от нашите мюти до пощенската станция в Уа-сейса със съобщение, че си задържан. — Кадилак се усмихна. — Ти предлагаш безценна помощ при една злополука и сега отговаряш на въпроси, които могат да помогнат да открием какво не е било както трябва. Така че се успокой. — Той посочи с ръка наоколо. — Какво ще кажеш?

Стив се огледа. Плъзгащи се паравани позволяваха да се види добре поддържана трева и най-различни цветя и храсти, които заобикаляха жилището на Кадилак. Подът, на който стояха по чорапи, беше покрит с вездесъщите татами — сламени рогозки, които майсторите на желязо произвеждаха в огромни количества и с които търгуваха с мютите. Тясна, повдигната част на пода на едната страна на стаята беше пригодена за склад.

В центъра имаше ниска масичка и две рогозки за сядане, голяма чертожна дъска, поставена под ъгъл върху магарета, стол, етажерка с делви — Стив предположи, че съдържат чертожни инструменти — и стелаж с рола материя, която динките наричаха „хартия“. С изключение на чертожния кът, който говореше за присъствието на човек, стаята носеше печата на подредената анонимност, която Стив беше свикнал да вижда в къщите на майсторите на желязо.

— Не е лошо.

Кадилак отговори със сух, подигравателен смях.

— Не е лошо?! Фантастично е! Можеш ли да си представиш какво е след всичките години живот в палатка от животински кожи да можеш да стоиш прав, без да опираш в тавана? — Той поклати презрително глава. — Казвам ти… тези хора знаят как да живеят.

Жилището, избрано му от Кадилак, беше извън оградения със стени двор на Херън Пул, на около двеста метра по пътя към Мара-бара. Разположено сред добре поддържана градинка, то напомняше на Стив на самостоятелния участък в пощенската станция, където беше срещнал Клиъруотър и човека в черно.

Известно време Стив се беше чудил дали има „скрит“ речник на езика бейсик, който съдържа думи-концепции за описване на нещата, които бе видял в Ни-Исан. Като човек, дошъл от подземния свят на Федерацията, където военната организация и терминология оформяха живота и мислите на всички от Генералния президент надолу, Стив не можеше да даде пълно описание на онова, което беше видял и почувствал по време на пътуванията си.

Срещата с Клиъруотър беше променила всичко това и той осъзнаваше, че в този момент между Кадилак и него стои споменът за нея: невидим и въпреки това осезаем и смущаващ, сякаш тя физически присъстваше в стаята.

Кадилак отвори една плъзгаща се стена и се видяха няколко полици. Той взе една порцеланова бутилка със саке и две малки гледжосани купички, остави купичките на чертожната маса, напълни ги сръчно и посочи на Стив да вземе едната.

Вдигнаха купичките.

— За старите времена — каза Кадилак. Гласът и лицето му не показваха дали ги счита за добри, или лоши, но той гаврътна съдържанието на купичката на един дъх — може би това беше признак, че се нуждае от нещо да потисне болката или да си даде допълнителен кураж за срещата с неочаквания посетител.

Стив помнеше как езикът му се беше развързал от сакето, изпито с Нобуро, и пи внимателно и бавно; опитваше се да разгадае своя съперник. Не беше очаквал среща с Кадилак толкова рано и по този начин и не беше съвсем сигурен как да се държи.

Кадилак пак напълни купичката си, затвори бутилката и отпи друга голяма глътка.

— И така… какво те води насам?

Стив възприе същото безразлично държане.

— О, различни неща. Нося ти съобщение от Мистър Сноу. — Видя, че очите на Кадилак трепнаха при споменаването на името на учителя. Гузно съзнание, нежно чувство, забравено чувство на лоялност — нямаше значение. Беше слабо място в неговата отбрана, което можеше да се използва.

— Той ли те изпрати тук?

— Не точно. Той се разтревожи за теб. Когато откри, че не се връщаш с корабите…

— Бил си при търговския пункт?

Стив имаше едно просто правило за ситуации като тази. Придържане към истината винаги, когато е възможно, отклоняване на неудобните въпроси, като се правиш на глупав — и запазваш лъжите за истински трудните. И ако трябва да лъжеш, използваш най-голямата — и то по начин, който използва най-слабите страни в характера на противника.

— Да. Онзи планер, който изработихме двамата с теб, не издържа. Не опитах пак.

— Не съм и очаквал… не и без мотор.

— Мистър Сноу ми каза, че си направил първокласен планер.

— Да. Дори и ти щеше да се впечатлиш.

— Впечатлен съм. Но… оказах се в безизходица. Хванаха ме група червени кожи. Издържахме до падането на снега, после и през наричания от вас сезон Нова земя, и тогава много от нас бяха пленени от М’Кол.

Кадилак се изненада.

— Мистър Сноу те е продал при реката?

— Не — засмя се Стив. — Аз му предложих да дойда и да ви намеря. Беше разтревожен от нещо, което си открил във виждащите камъни, и…

— Видях много неща в камъните — каза мрачно Кадилак.

Стив не обърна внимание на прекъсването и продължи:

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза