Читаем Майсторите на желязо полностью

След няколко дни Стив отново отиваше на юг покрай западния бряг на езерото с двата острова. Преди Холокоста то беше известно като Садбъри. Езерото, дълго около три и половина мили и в най-широката си част половин миля, лежеше по оста север-юг. Виещата се брегова линия имаше формата на ботуш с висок ток, тесен в глезена. Клиъруотър беше на по-големия остров, близко до източната страна, където имаше малък вълнолом. Вторият остров лежеше точно над тънкия глезен, където насрещните брегове се вдаваха навътре на около триста метра.

Стив прокле късмета си да е толкова близко и въпреки това толкова далеч от Клиъруотър. Нямаше никакви опасения относно плуването, но беше лудост да се опита да преплува посред бял ден. Освен това трябваше да държи сметка и за сегашната си работа. Ако я изгубеше поради закъснение с предаването на пратките, можеше да провали шансовете си да отиде в Херън Пул. Той избълва цяла поредица ругатни и затича по една пътека, която водеше за Уанасака, първото от няколкото места по пътя за Нио-поро, където трябваше да предаде пощата.

Близо до глезена на езерото пътеката се отклоняваше от брега и се изкачваше през хълм с високи борове. Утринното слънце хвърляше полегати лъчи светлина и сенки и превръщаше червената трева в огнени локви. Прах и цветен прашец, хванати от златните лъчи, се носеха във въздуха като новородени светулки, запленени от красотата на света.

Това беше едно от богатствата на земята — играта на светлина и сенки, променящи се по цвят и яркост всеки ден, всеки месец, всеки сезон. Във Федерацията имаше изкуствен сумрак, но нямаше сенки, нямаше тъмни ъгли, където да се скриеш. Осветлението, което струеше отвсякъде, беше майсторски балансирано да съответства на основните компоненти на слънчевата светлина, но никога не можеше да я замести, също както — въпреки гения на Първото семейство — създаденият в скалата подземен свят с мраморните си площади и хладните си бездни никога не можеше да съперничи на простора и величието на земята, на нейните мамещи, забулени в синя мъгла хоризонти и непрекъснато променящите се изпълнени с облаци небеса.

Мислите на Стив се върнаха към настоящето, защото видя приближаващ се конник. Беше с черно-червени доспехи и две високи тесни флагчета се вееха зад гърба му. Самурай — и както личеше от вида му, не обикновен.

Стив се отмести от пътеката и падна на колене, след това се наведе напред — лактите на земята, дланите събрани една до друга, носът притиснат между палците. Като човек под долната класа на обществото на майсторите на желязо, той трябваше да стои така с обърнати настрана очи, докато самураят отмине, след това много бавно да брои до десет, преди да стане. За негова изненада ударите на копитата спряха.

Той погледна крадешком и видя, че самураят слиза от коня и го връзва за едно дърво наблизо. Животното беше между Стив и самурая и му пречеше да види лицето на джапа. Не че това имаше голямо значение. За Стив всичките изглеждаха еднакви и правилата кога да ги гледа и кога не правеха все по-трудно да различи един динк от друг.

Стив отново завря нос в земята и зачака, всичките му сетива бяха нащрек. Зърна движеща се шарка от светлина и сянка, когато джапът бавно тръгна към него, чу подрънкването на доспехите му — и тихото и смразяващо свистене на меча, изваждан от ножницата.

Ох, по дяволите…

Сянката, хвърляна от самурая, спря точно пред него, променяйки цвета на тревата от двете страни на пръстите му в тъмно кървавочервено.

Стив мислено призова Талисмана, но не помръдна нито един мускул, когато леденостуденото острие се отри в дясната му буза, а след това се плъзна под ухото. След като остана там един кратък, агонизиращ момент, върхът на острието описа смразяваща линия по врата и спря пред лявото му ухо. Той не почувства болка, но усети струйката кръв по бузата си.

— Е, как е, приятелче?

Беше мъжът в черно. Само че този път носеше самурайски дрехи.

Стив беше обхванат от безумното желание да погледне нагоре и от също толкова настойчивата потребност да разбере какво е останало от лявото му ухо, но успя да устои и на двете. Кръвожадният му благодетел беше на косъм от него и цялата ситуация беше толкова несигурна, че той не можеше да рискува, като се смята за незаменим. Наточеното като бръснач острие беше само на сантиметър от врата му, за да му напомни, че вече е довел щастието си почти до допустимия предел. Като надигна нос от палците си, той започна да разказва за случайната си среща с Кадилак.

— По-високо!

Стив вдигна главата си един пръст, прочисти гърлото си и продължи с останалата част на историята — завърши с предложението да помогне на Кадилак да направят подходящ двигател за летящите коне.

— И какво каза той?

— Каза, че ще си помисли.

— Някакви лоши чувства към вашата, хм… предишна среща?

— Никакви. Беше му много приятно да ме види. Особено сега, когато е на този пост.

— Познато ми е това чувство — каза Тоширо.

Перейти на страницу:

Все книги серии Войните на Амтрак

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза