Малкаса Пойнт

Ейб извика сервитьорката. Докато се приближи, Нора попита:

— Чели ли сте книгата „Ужасът при водопада на Черната река“?

— Гледал съм филма. Даваха го в казармата миналия месец. За онази къща, обитавана от духове, в която от крановете тече кръв и за онова момиче, което свърши като си разряза вените.

— И аз го гледах — обади се Ейб. Не беше особено впечатлен.

Сервитьорката се приближи. След като направиха поръчките, тя почисти масата и изчезна.

Джек се наведе напред и се взря в Нора.

— Този Блейк, онзи хубавият ли е? Не си го спомням във филма. Какво е играл?

— Той не се появява — обясни Нора. Говореше оживено, без никакъв намек за упрек. — Филмът разказва за него самия. Историята е истинска и се е случила в дома му. А съпругата му е момичето, което се самоубива.

— Глупости — каза Джек.

— Кое е глупости?

— Това не може да се е случило. Кого се опитват да измамят? Добре де, може би жената на този тип наистина да е посегнала на себе си, но какви духове? И кръв, която тече от чешмата? Всички тези мръсни думи, които се появяват по стените! И летяща брадва? Искат да ми кажат, че всичко това се е случило в реалния живот? Пълни глупости!

— Можеш да го попиташ — предложи Нора.

— А ти наистина ли вярваш?

— Не зная. Чух го как говори по този въпрос и звучеше съвсем убедително.

— Всички самонадеяни типове звучат убедително!

— А другият — намеси се Ейб, — другият всъщност е Гормън Харди, авторът?

— Да — потвърди Тайлър.

— Чел съм някои негови книги. Включително историята с духовете.

— Повярва ли му?

— По-скоро не мога да кажа, че не му повярвах.

Лицето на Джек се изкриви.

— За бога, Ейб!

— Има повече неща в небето и на земята, драги ми Хорацио10…

— Призраци ли има?

— Спомняш ли си Дени Стивънс?

— Стига с този Дени Стивънс. Ти имаше халюцинации.

— Целият взвод ли имаше халюцинации?

— Това е масова истерия.

Ейб повдигна едната си вежда и погледна Джек, след това Нора и накрая Тайлър. Беше скръстил ръце на масата. Впери поглед в тях.

— Стивънс беше на пост. Това се случи през 67-ма във виетнамската джунгла, близо до реката Ву Джи. Стъпил на противопехотна мина. Когато стигнахме до него, десният му крак го нямаше. Беше умрял от загуба на кръв. Феморалната артерия… — поклати глава и продължи. — Няколко часа по-късно наближихме едно село. Според нашето разузнаване, виетнамците се бяха изпарили. Мястото уж беше сигурно. За всеки случай стъпвахме на пръсти, но не очаквахме опасност. Бяхме на около петдесет метра от първите колиби, когато иззад едната от тях се появи Дени Стивънс. Вървеше право срещу нас, като че ли имаше два крака.

— Както и си беше — добави Джек.

— Носеше десния си крак. Държеше в ръка ботуша, а горната част на крака беше облегната върху рамото му.

— Боже мой! — измърмори Нора.

— Всички бяхме… леко зашеметени. Стояхме там и гледахме вторачено Стивънс. Със свободната си ръка ни направи знак да се махаме. След това се стопи на локва и изчезна. Прикрихме се. Сякаш всички до един бяхме разбрали, че Дени се е върнал, за да ни предупреди. И точно тогава настъпи истински ад: Добре ни накълцаха. Но щяха да ни изтребят напълно, ако не беше Стивънс.

— Трябва да простите на Ейб — каза Джек. — През повечето време е съвсем нормален.

— Всички, които оцеляха в тази схватка, ще повторят същата история.

— Трябва да я разкажеш на онзи тип, Харди — предложи Джек. — Може да я опише в някоя книга.

Сервитьорката пристигна с напитките. Имаше по две от всяка. Тя ги разпредели, а Ейб плати.

— Веднага ще донеса предястията — каза тя и отнесе подноса.

Ейб избърса с пръст гърлото на бутилката с мексиканска бира и я надигна.

— Ето защо — поясни той, — не мога да отрека съвсем книгата на Харди. Но това не означава, че непременно му вярвам.

— Нора предполага, че е дошъл в града, за да пише за „Къщата на Звяра“.

— Той отрича — каза Нора. — Но аз съм по следите му. Когато утре посети къщата, ще съм там. Дори ако трябва да отида сама.

— Искаш ли да ти правя компания?

— С удоволствие.

Ейб погледна Тайлър.

— Имаше ли късмет днес? Успя ли да намериш приятеля си?

— Не. Открихме дома му, но вече не живее там.

— Разбрахме, че работи в „Къщата на Звяра“ — добави Нора. — Хей, ако се възползваме от обстоятелствата, може да ни пусне безплатно.

— Не зная — каза Тайлър.

— Тайлър има слаби нерви!

9

Останал сам в стаята си, Брайън Блейк взе телефона и набра номера на рецепцията. Отговори мъж, но Брайън се беше подготвил и за този случай.

— Извинете за безпокойството, но в стаята няма кофа за лед.

— Веднага ще Ви изпратя, господине.

— Благодаря много — каза той и затвори.

Отиде до междинните врати и отвори тази от своята страна. Гормън, който препрочиташе дневника, вдигна поглед към него.

— Идва насам — съобщи Брайън. — Надявам се.

— Отлично. Забавлявай се, но внимавай как се отнасяш с нея. Не трябва да я настройваме враждебно.

— Можеш да ми вярваш.

— Имам ли друг избор?

Смеейки се, Брайън затвори вратата. Извади от куфара светлокафяво яке и пъхна ръце в ръкавите. Точно закопчаваше копчетата, когато чу леко почукване.

— Рум-сървис? — извика той.

— Кофата Ви за лед — беше Джанис.