Малкаса Пойнт

— За вечеря ли? — извика младо момиче, втурвайки се към тях от залата.

Русата й коса бе завързана на конска опашка. Носеше черна пола, а бялата й блуза бе благоприлично закопчана до шията.

— Казвам се Лоуис — представи се тя, преди Ейб да успее да отговори — и ще се грижа за вас тази вечер.

— Вие сте изчезналата — каза Ейб.

— Не, не съм аз. Изчезнала е братовчедка ми, Джанис, и…

— Баща Ви се безпокоеше за Вас следобеда — обясни Ейб. — Виждам, че Ви е намерил.

Тя извъртя очи към тавана.

— О, в такъв смисъл. Да, намери ме, за съжаление. Сега разбрах как са се чувствали робите. Жалко, че вече дори Линкълн не може да ме освободи. Както и да е, маса за двама ли желаете?

— Ще се върнем при Вас, Лоуис, след като обърнем по някой и друг коктейл.

— О, дошли сте за „щастливия час“.

— След това ще вечеряме.

— Мога отсега да ви имам предвид и да ви запазя хубава маса до прозореца.

Тайлър се усмихна. Въпреки, че Лоуис се чувстваше заробена, по всичко личеше, че иска да си върши добре работата.

— Добре — каза Ейб. — Но ни трябва маса за четирима, защото сме с приятели.

— С удоволствие ще ви настаня заедно.

Тайлър подхвърли:

— Може и на отделни маси.

Ейб съобщи името си на момичето и тя го вписа в книгата за резервации. Беше единственото в списъка.

— Това е, г-н Клантън. Да ви извикам ли след един час?

— Чудесно — отговори той. — Справяте се отлично, а доколкото разбра баща Ви се готвеше да Ви използва като камериерка!

— Накара ме да изчистя стаите следобеда. Много е досадно. Тук е по-забавно.

— Добре, ще се видим по-късно.

Минаха покрай преградата и влязоха в бара. Тайлър погледна към сепарето, в което седяха предишната вечер и видя, че Нора и Джек са вече там.

Както и Гормън Харди.

— По дяволите! — измърмори тя.

— А ти си без гащи.

Тайлър се засмя и усети, че се изчервява, леко смутена, въпреки удоволствието, което изпита от това, че Ейб е забелязал тази липса.

— Той няма да разбере — каза тя. — Освен това, едва ли го интересува.

Ейб я потупа по дупето.

— У всеки мъж би възбудила интерес.

Нора ги забеляза и им махна. Харди погледна през рамо, издърпа чашите със своето питие до края на масата и стана бързо от мястото. Продължи да стои прав, докато се приближиха.

— Добър вечер, Тайлър, Ейб — поздрави той.

Тайлър кимна, но не направи никакво усилие да се усмихне. Ейб стисна протегнатата му ръка.

Тя седна и се премести встрани. През полата усещаше хладната кожена седалка, която по средата ставаше топла — там, където бе седял Харди. Тайлър продължи да се мести, докато седалката отново стана хладна. Ейб седна до нея, а Харди взе стол от близката маса и се настани в края.

— Точно си говорехме за теб — каза Нора.

Великолепно, помисли си Тайлър.

— Да — обърна се към нея Харди. — Вероятно за Вас е било страхотен стрес да попаднете по този начин на предишния си приятел?

Тя погледна с присвити очи към Нора, след това се извърна към любопитния поглед на Харди.

— Не беше от най-хубавите моменти в живота ми!

— Приемете моето съчувствие.

— Благодаря — с облекчение забеляза, че към масата се приближава сервитьорката.

— Какво ще пиеш? — попита Ейб.

— „Маргарита“.

Ейб поръча коктейли за двамата.

— Бъдете така любезна — добави Харди, — да донесете по още едно питие на другите ми приятели и на мен, разбира се.

Малко рано, помисли си Тайлър.

Нора едва бе изпила до половина своя първи „Май-Тай“18, а второто й безплатно питие бе недокоснато. Джек току-що бе започнал втората халба бира. Харди вдигна чашата със столче и допи първото си мартини. Остави маслинката и посегна към втората чаша. Очите му се спряха върху Тайлър.

— Както вече се досетихте, пиша книга за „Къщата на Звяра“. Разбирам, че е много болезнено за Вас, но бихте ли разказали нещо за отношенията Ви с г-н Дженсън и как реагирахте, когато видяхте неговата восъчна фигура…

— Не, не бих — отвърна твърдо и кратко Тайлър.

— Можем да се срещнем малко по-късно за едно интервю…

Настоятелността му я вбеси.

— Как сте със слуха, г-н Харди?

Нора се дръпна назад и погледна Тайлър с широко отворени очи, изумена от грубия отговор. Джек гледаше в бирата и се опитваше да сдържи смеха си. Ейб изучаваше стиснатите си ръце.

— С удоволствие ще Ви платя за безпокойството — каза Харди.

Ейб проговори, без да вдига очи от ръцете си.

— Дамата Ви каза „не“!

— Дали петстотин долара няма да накарат дамата да промени мнението си?

— Петстотин долара? — каза Тайлър. — Няма!

Тя се извърна, опря лакът на масата и се загледа в Харди.

— Според мен каквато и книга да напишете за „Къщата на Звяра“, постъпката Ви ще бъде точно толкова долна и егоистична, колкото къщата на Маги Куч с нейните проклети манекени. Аз няма да участвам. Всъщност, моето право на личен живот е защитено от закона и ако името ми се появи в гадната Ви книга, ще Ви дам под съд.

Харди посрещна избухването й с усмивка.

— Добре, Тайлър. Усложнявате преговорите. Готов съм да стигна до осемстотин долара.

— Не, благодаря.

— Хиляда.

Нора погледна смаяно и се обади:

— Тайлър, това е наемът ти за три месеца!

— Мога да се справя и без тези пари.

— Какво ще кажете да ги прехвърлим към мене? — намеси се Джек.