Малкаса Пойнт

— Точно това щях да предложа — отговори Харди.

— Добре, съгласен съм.

Той извърна глава към Тайлър, сякаш бе упорито дете, което заслужава съжаление, а не порицание, и попита:

— Сигурна ли си, че не мога да те убедя да промениш решението си?

— Абсолютно!

Сервитьорката донесе напитките. Харди извади от портфейла една банкнота.

— Аз ще се погрижа за нашата сметка — каза му Ейб.

— Няма никакво… — започна Харди.

— Аз ще се погрижа за нашата — повтори Ейб със същия равен тон.

Двамата платиха. Сервитьорката разчисти празните чаши и изчезна.

Ръката на Тайлър трепереше, докато взимаше чашата с коктейла. Ейб се обърна към нея. Лицето му бе сериозно, но намигна и се чукна с нея. От ръба на чашата по пръстите му — се посипаха няколко зърна сол.

— Вече казах — натрапи се гласът на Харди, — че съм обмислил едно предложение за вас.

— Давайте.

Тайлър гледаше в Ейб и отпиваше от пенливото питие.

— Както разбрахте, моят сътрудник Брайън Блейк изчезна.

Ейб се обърна и навъсено добави:

— Заедно с още трима души.

— Точно така. Полицията няма никаква представа къде се намират. Всъщност преди малко говорих с един полицай. Претърсват гората в околността на изоставената кола, но до момента не са открили нищо. Подозират, че е извършено престъпление, въпреки, че аз предпочитам да си мисля, че Брайън и момичето са избягали, а родителите са тръгнали да ги търсят.

— Теорията Ви не е много издържана — каза Ейб. — Написали сте достатъчно детективски романи, за да знаете, че има много „дупки“.

Харди изкусно сви рамене.

— Много сте прав. Ако това бе литературен сюжет, щях да измисля поредица от събития, които да обяснят очевидните несъответствия, да запушат „дупките“, както се изразихте. Нека ви кажа, че от няколко години съм много близък с Брайън Блейк и ако го нарека „женкар“, ще бъде доста слабо определение. Нямам представа какво може да е сполетяло родителите на Джанис, но момичето в този момент се намира в някой мотел по магистралата, с Брайън между краката.

— Помежду? — измърмори Джек.

— Дано да е така — каза Ейб.

— Подозирам, че ще се върнат накрая. Веднъж Брайън изчезна за три седмици, след като в Лас Вегас срещна една дама от „Метро Голдуин Майер“. Разбира се, че казах това в полицията. В момента проверяват мотелите по крайбрежието. За съжаление, нямам възможност да чакам. Имам задължения, които ме принуждават да тръгна рано сутринта.

Той кимна към Джек.

— Сега идва Вашият ред. Или Вашият, Ейб. Сигурен съм, че всеки от вас, мъжете, е способен да изпълни тази малка задача. Задължението на Брайън бе да фотографира вътрешността на „Къщата на Звяра“. Имаше намерение да го стори тази нощ, но тъй като не е тук…

— Искате някой от нас да го направи — Джек довърши изречението вместо него.

— Готов съм да платя хиляда долара.

— В брой? — попита Джек.

— Двеста долара в брой, остатъкът с чек.

— След като предлагате такива пари — каза Ейб, — разбирам, че сте поискали разрешението на собственичката.

— Тази Куч никога няма да разреши да се снимат експонатите.

— Значи става дума за незаконно влизане — уточни Джек.

— Това едва ли би представлявало проблем за човек с, Вашия опит.

— Фасулска работа.

Ейб погледна Харди.

— Това е било задължението на Блейк. Да не би снощи да се е опитал да проникне в къщата, за да направи снимките?

— Не, не. Оставил е фотоапарата в стаята. Сигурен съм, че изчезването му няма нищо общо с нашия проект.

— След като толкова Ви трябват снимките — обади се Тайлър, — защо не влезете сам да си ги направите?

— И тази възможност съм премислил. Истината е много проста. Предпочитам да не го правя, защото според мен начинанието крие известен риск. Аз не съм толкова млад като тези господа. За мен е трудно да кажа, че е „фасулска работа“. Ето защо съм готов да платя такава огромна цена.

С други думи, помисли си Тайлър, ти си страхливец.

Гормън отпи от мартинито. След това се усмихна напълно доволен от себе си и бръкна в задния джоб. Извади портфейл. Измъкна две банкноти и Тайлър видя, че са стотачки.

— Има ли доброволец? — попита той.

Джек и Ейб се спогледаха.

Докато се колебаеха, Нора бързо изтърси:

— По дяволите, аз ще го направя.

Харди се подсмихва.

— Мислите, че се шегувам? Винаги мога да…

— Аз ще го направя — каза спокойно Джек. — Няма страшно.

Пресегна се и Харди постави двете банкноти в ръката му.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита го Ейб.

— Ей, хиляда долара са хиляда долара — Джек се усмихна на Харди. — Нали имате фотоапарат, филм и светкавица?

— В стаята са. Ще Ви дам чека за останалата сума, когато ги вземете.

— Какво по-точно желаете? Снимки на восъчните фигури?