Джанис протегна ръка и взе дрехата. Сложи я на себе си и разбра, че е малка. Беше много тясна и ако я облече, ще притиска раните й. Разтегна яката и след това разцепи фланелката по цялата дължина. Облече я без проблеми, като рубашка, отворена на гърба.
С колана завърза краката на Санди.
Ръцете й продължаваха да са свободни. Можеше да ги завърже със сутиена й. Прокара ръка по корема на момичето. Напипа бинт.
— Превързана си?
— Имам рана.
Пръстите й се спуснаха по кожата на Санди и откриха още две превръзки — една отстрани и една на гърдата. Момичето не носеше сутиен.
— Как се нарани? — попита Джанис.
— Както и ти.
— Как така?
— Знаеш как.
— Звярът ли?
— Да, Звярът. Понякога става груб, докато го правим.
— Ти му
Изведнъж момичето хвана грубо китките на Джанис.
— Ти също ще му позволиш! Само почакай и ще видиш дали няма с нетърпение да го чакаш.
Джанис се освободи от хватката на момичето.
— Ти си луда — каза тя.
— Ще видиш. Дори на майка ми й харесва. Не си признава, но й харесва.
— И затова се опитва да избяга?
— Опитва се заради бебето. Страхува се, че могат да го убият. Но те няма да направят такова нещо. Разбираш ли, те си мислят, че ако причинят зло на Джуд, майка ми ще се самоубие. А те не искат това. Трябва им жива.
— За какво?
— По същата причина, поради която искат и ти да си жива. Трябваш им.
Джанис усети как утробата й се сви от студ.
— Бебета ли? — промълви тя. — Чии бебета? На Уик ли?
— Не се прави на глупава. Уик няма право да ни докосва. Веднъж се опита да ме чука и Маги го преби от бой. Никой не ни пипа, освен Сет и Джейсън.
— Кои са те?
— Синовете на Маги и Ксанаду.
— Ксанаду?
Джанис усети студени тръпки по гърба, когато разпозна името от дневника на Лили Торн.
— Той бе убит миналата година. Приятелят на майка ми уби и него, и Зарт, и Ахил, но си плати за това. Маги го пипна.
— Господи — промълви Джанис, — всичките са зверове?
— Зарт беше син на Маги, а Ахил на Агнес. Ксанаду беше баща и на двамата. Ръкър уби и тримата, но Маги го пипна, преди да унищожи Сет и Джейсън.
— Значи… в къщата има
—
— Ти не ме поправи.
— Трябваше ли?
— Малко лайно.
— Виж какво, защо не се сдобрим? Можем да станем приятелки. Ще прекараш тук дълго време и за тебе ще е по-добре, ако ми станеш симпатична. Мога да ти донеса нещо специално.
— Как да се измъкна оттук?
— Вече ти казах. Невъзможно е!
— Защо?
— Ще те хванат.
— На горния етаж ли сме?
— Да, но…
— Къде се намира стълбата?
— Това аз го знам, а ти ще трябва да го разбереш.
Джанис възседна отново момичето и притисна ръцете й към пода.
— Каза, че скоро ще се качат. Ако не ми отговориш, ще те намерят мъртва. Накъде са стълбите?
— Няма значение. Така или иначе, не можеш да се измъкнеш.
— По дяволите,
— Вратата се заключва отвътре. Дори и да…
— Къде е ключът?
— Никога няма да ти кажа.
Джанис я шляпна силно. Момичето извика от болка и се изви под нея.
— Продължавай — изхълца Санди. — Прави каквото искаш. Нищо няма да ти кажа.
Джанис се чудеше къде е загубила счупената крушка. Навярно е някъде наблизо. Но се съмняваше, че ще има сили да заколи момичето. Реши да разкъса превръзките и да разреже раните й, но мисълта я отврати.
— Ключът, с който влезе тук — каза тя. — Отваря ли външната врата?
— Не.
— Сигурно Маги го държи в себе си.
Момичето подсмръкна, но не отговори. Джанис разбра, че правилно е отгатнала. В такъв случай, за да се добере до ключа, се налагаше да победи Маги — може би да надделее над всички обитатели. Изглеждаше безнадеждно.
— Зверовете — каза тя — в къщата ли са?
— Може би.
— Ако не са тук, къде са?
— Понякога… — Санди хлипаше — понякога са в „Къщата на Звяра“.
— Какво правят, разхождаш се насам-натам?
Санди не отговори.
— Как стигат до къщата? Не могат да излизат и да се разхождат по улицата?
— Могат! — каза го много бързо.
И изведнъж Джанис разбра.
Изглеждаше налудничаво, но и всичко останало беше такова, а това бе единственото възможно обяснение. Първият звяр, Ксанаду, е изровил тунел от хълма до мазето на Лили Торн. Защо да няма още един тунел, който да свързва двете къщи? Трябва да е дълъг около двеста метра, но защо пък не? Тунел, който води от едното мазе до другото. По какъв друг начин зверовете можеха да се придвижват свободно от едната къща до другата? Естествено, че не можеха да се показват открито, да пресичат „Крайбрежна улица“ и да влизат през портала, без някой, рано или късно, да ги забележи. Със сигурност имаше тунел.
И тя щеше да го намери.
Не искаше Санди да знае какво бе разкрила.
— Предполагам, че ще се наложи да взема онзи ключ от Маги — каза Джанис.
— Нямаш никакъв шанс.
— Ще видиш.