Малкаса Пойнт

Слезе от Санди, обърна я обратно и седна на дупето й. Махна фланелката си и опипа трите лепенки, които придържаха марлената превръзка на лявата й гърда и рамо. Краищата върху гърдата се бяха отлепили и висяха свободно. Тя ги хвана и отлепи бинта от разкъсаната плът. Дръпна лепенките от гърба си. След като махна превръзката, в ръцете си държеше три парчета бинт, всяко по около тридесетина сантиметра. Опъна ги — изглеждаха достатъчно здрави.

Притисна китките на Санди една до друга и яко ги завърза с трите парчета бинт. Провери дали възлите са стегнати. След това обърна Санди по гръб.

— Отвори си устата.

Намери с пръсти устните й. Бяха здраво стиснати. Тя прищипна ноздрите на Санди. Момичето се сгърчи, изскимтя и отвори уста. Джанис натъпка превръзката в устата. Разкъса средната лепенка от превръзката на корема, прокара я през отворената уста на Санди и я притисна до бузите й.

— Нито гък — предупреди Джанис. — Само ако чуя нещо, така ще те ударя, че ще изгубиш и ума, и дума.

Стенанието спря. Единственият звук, който се чуваше, бе свистенето на въздуха през носа на Санди.

Джанис облече отново фланелката. Уви гърба си с панталоните на момичето и бавно изпълзя настрани, като опипваше килима и търсеше крушката. Намери я. Назъбеният й край убоде дланта й. Взе я внимателно. Близо до вратата попадна на кутията, която Санди бе изпуснала.

Остави панталоните, крушката и кутията до стената. Там щеше лесно да ги намери. След това натисна дръжката на вратата. Не помръдна. Вратата се бе заключила, както твърдеше Санди. Бе сигурна, че ключът е паднал в коридора, но въпреки това го търси дълго време.

Най-накрая се отказа. Седна до вратата с гръб към стената. Разгъна панталоните в скута си и постави върху тях крушката, с основата нагоре. След това вдигна кутията. Беше студена и тежка. Разклати я. Течността вътре се разплиска.

Сигурно е нещо газирано.

Езикът й подразни небцето. Докосна сухите й като гранитни блокове зъби.

Санди бе използвала алуминиевата кутия като оръжие, когато я фрасна по главата. Джанис също можеше да я използва по този начин, ако се отвореше вратата.

Но не бива да изпива съдържанието. Ще олекне.

Облиза кондензираните капчици по кутията и зачака.

23

— Какво ще кажете, ако дойдем и ние — предложи Нора, и да чакаме в колата?

— Аз нямам нищо против — каза Джек.

Вдигна фланелата си и пъхна полуавтоматичния „Колт“ 0.45 под колана на дънките.

— Мисля, че е по-добре — каза Ейб — вие с Тайлър да останете тук. Не знаем къде ще паркираме колата. Ако мине някое ченге и види, че чакате, може да заподозре нещо.

— Да — съгласи се Тайлър. — Имаш право.

— Защо не ни чакате в „Керидж Хаус“? — предложи Джек. Пийте по нещо. Ще се върнем много бързо.

Ейб сгъна дебелото синьо одеяло на леглото. Джек преметна през рамо фотоапарата на Харди.

— Върви — каза му Ейб. — Идвам веднага.

Когато останаха насаме, Тайлър се хвърли в прегръдката му. Той я притисна нежно.

— Успокой се и се опитай да не мислиш за нас — каза той.

— Да.

— Иди с Нора и изпий един-два коктейла. Разкажи й как сме измислили за утре. Ако не пиеш на екс, ще се върнем преди да си свършила второто питие.

— Дано.

— Повярвай ми!

Целуна я, а тя се притисна пламенно в него. Ейб пъхна ръце под пуловера на Тайлър и погали топлия й гладък гръб.

— Много те обичам — прошепна той.

— Обичам те, Ейб — в очите й блестяха сълзи.

— Само да не те грабне някой мъж, докато чакаш, защото ще се побъркам.

Тя почти се усмихна.

Целуна я бързо за последно и леко освободи ръцете си. Взе одеялото и отвори вратата. Джек стоеше до колата с ръце върху хълбоците на Нора.

— Да тръгваме — каза Ейб.

Отвори предната врата, хвърли одеялото на задната седалка и се обърна към Тайлър.

— До скоро.

Тя кимна. С опакото на ръката потърка носа си. Нора отиде при нея. Стояха една до друга, а силуетите им се очертаваха под светлината от близката веранда.

— Ако не се върнете до един час — каза Нора, — ще извикаме морската пехота.

— Глупости — извика Джек. — Пехотата, това сме ние.

Нора вдигна палци, а Тайлър им махна. Ейб тръгна на заден ход. Махна им с ръка, включи фаровете и се отправи към изхода.

— Ще бъде чудесно — каза Джек.

— Да. Но щеше да е по-добре, ако момичетата не знаеха.

— Нямаше как, този лигльо Гори повдигна въпроса пред всички.

— Истински задник!

— Истински страхливец. Лайно! Ако аз мислех да пиша книга за тази къща, щях да проникна там през нощта и да видя какво е. Да усетя атмосферата.

— Сигурно ще поиска да ни интервюира след това — отбеляза Ейб и сви вляво по пътя.

— Ако се опита, ще поискаме пари. Хвърля долари като конфети — Джек свали прозореца и показа лакът. — Дано чекът му да е истински.

— Не би посмял да те измами.

— Трябва да се навъртам около него, докато утре намеря банка.

— Не бих се притеснявал за това.

— А трябва, защото половината пари са твои.

— Нищо подобно, правя ти компания.

— Глупости. Ще делим наполовина.

— Като се върнем обратно в мотела, ще ме почерпиш нещо и ще сме уредили сметките.

— Много лесно може да ти угоди човек.