Малкаса Пойнт

Ейб метна одеялото на рамо. Извади револвера и се върна до вратата, а Джек дръпна завесите. Сега, когато му престоеше да отвори вратата, съжали, че я е затворил. Лявата му ръка се поколеба върху дръжката.

Успокой се, каза си той.

Зареди ударника на револвера и отвори широко вратата.

Тъй като върху него не скочи нищо, Ейб изпусна трептяща въздишка. Продължи да държи оръжието в готовност и пристъпи в коридора.

— Отпечатъците — каза Джек бодро и твърде силно. — Ще ги оправя.

Ейб чу как отново щракна бравата. После Джек мина покрай него и пресече коридора към детската стая. Опита дръжката.

— Как си с ключалките? — запита Джек.

— Остави — каза му Ейб.

— Мога да я отворя с ритник.

— Просто снимай затворената врата. Харди може да я пусне със загадъчно заглавие. Почакай да закрия прозореца.

Отпусна ударника, пъхна револвера в джоба и се отправи към края на коридора. Вдигна одеялото високо. Затули прозореца. И стоя със затворени очи, докато Джек направи снимката. След това метна одеялото на рамо, извади револвера и се обърна.

Джек го нямаше.

Завесите около фигурата на Дженсън леко се полюшваха.

Стомахът на Ейб се сви.

— Джек! — извика тихо той.

Никакъв отговор.

Ослуша се дали няма да чуе шум от борба, но единствено долови биенето на собственото си сърце.

Тръгна бавно към спуснатите завеси. Опитвайки се да скрие тревогата в гласа си, каза:

— Джек, стой там!

Долният край на завесата се развя. Ейб зареди ударника. От пода се надигна нещо безформено и обемисто.

— Какво има? — попита Джек.

— Опитваш се да ме уплашиш ли?

Джек се засмя.

— Не знаех, че си плашлив.

Повдигна завесата. Ейб се вмъкна под нея.

— Нека да се движим заедно. Не мога да ти пазя задника, ако не зная къде се намира.

Джек пусна завесата да падне.

Ейб извади фенера и го включи. Червената материя от тавана до пода висеше и ги обграждаше отвсякъде. Въздухът бе тежък и спарен. Изолиран от останалата част на коридора, Ейб се почувства уязвим.

Джек отстъпи назад и дръпна завесата встрани. Вдигна фотоапарата и каза:

— Една секунда.

— Какво?

Ейб освети восъчната фигура на Дан Дженсън. Тялото лежеше по гръб, близо до Зиглърови, с разкъсан врат и очи, които светеха на светлината.

— Не го снимай! — каза Ейб.

Джек кимна.

— Трябваше да се досетя.

Ейб се наведе, хвана манекена за десния глезен и го издърпа през завесата. Изгаси светлината. Изправи се и се взря в тъмния коридор. Дишаше дълбоко. Хладният въздух беше свеж.

Зад него по пода проблесна тънка струйка светлина. Чу шума на апарата. Джек направи две крачки. Смени позата си за следващата снимка.

В съзнанието си чу как Тайлър извика, видя как очите й се обръщат, коленете й се подгъват. Посегна и я хвана. Почувства тежестта й върху гърдите си. Спомни си празния поглед в очите й след това и как бе хукнала към вратата пред него, за да повърне.

Вдигна крак. Натисна го силно върху лицето на манекена и усети как восъчните му черти се мачкат и трошат под подметката на обувката.

Джек се приближи зад него.

— Господи! Какво правиш…?

— Грижа се за бизнеса — отвърна Ейб и отново удари с крак главата. — Нека проклетите туристи да се заплесват по някой друг.

Когато свърши, освети пода. От главата не бе останало нищо, освен топка смачкан восък, сплъстени коси и две разбити на парчета стъклени очи.

Изгаси фенера.

— Хайде да свършваме — каза той. — Момичетата чакат.

24

Джанис бе загубила битката — волята й не „победи“ кутията с кока-кола. Бе изпила половината на един дъх, а останалата отпиваше бавно, капка по капка, наслаждавайки се на студения сладък вкус. Чувстваше се виновна. Пълната алуминиева кутия бе добро оръжие. Но Джанис потърси аргументи и в полза на решението си да пие. Беше полудяла от жажда и реши, че колата ще й даде сила, необходима за бягството. При това имаше само две ръце. Едната ръка й трябваше, за да нанесе удар с крушката, а другата — да хвърли панталоните на Санди в лицето на онзи, който отвори вратата.

Разбира се, вместо панталоните можеше да използва пълната кутия. С нея имаше вероятност да зашемети натрапника при един добър удар в главата. Панталоните обаче изглеждаха по-сигурно средство. Щяха да й осигурят светкавично предимство пред противника, като го заслепят и объркат.

Когато в устата й падна и последната капка, тя се запита дали е направила правилен избор. Но вече бе твърде късно, за да си задава такъв въпрос.

Смачка кутията по средата. Тя се сплеска с пукот. Нещо назъбено одраска дланта й. Опипа с пръсти мястото и откри, че алуминият е цепнат в един ъгъл. Кутията се отвори с остри ръбове. Хвана долната и горната й част и започна да ги дърпа. Най-сетне двете части се отлепиха с шум, при който Джанис се сви от страх. Опря ръбовете им до голите си бедра и разбра, че са много остри.

Докато се чудеше по какъв начин може да използва новото оръжие, от коридора се чу тихо скърцане. Сърцето й се разтуптя лудо. Съжаляваше, че няма време да провери дали Санди продължава да е със завързани крайници и запушена уста, но трябваше да се приготви.