Малкаса Пойнт

Пъхна винта на крушката между устните си. Имаше горчив вкус. Коленичи. Преметна панталоните на гърба си, а крачолите върху дясното си рамо. Хвана по една половинка от кутията в ръка с назъбените ръбове навън.

От коридора се чуха бавни стъпки — стъпки на обувки по дървен под. Обувки.

Значи е човек. Слава богу.

Джанис се притисна до стената. Сърцето й туптеше в задъхан ритъм. Направи две крачки встрани. Отдалечи се от вратата.

Стъпките спряха. Чу едно тихо „Хм?“. След това шумолене на хартия.

Това бе торбичката с храна, която Санди бе изпуснала.

Някой пъхна ключ. Бравата щракна и вратата се отвори. На синята светлина от коридора Джанис видя една ръка върху дръжката. След това през процепа се наведе дебела жена и надникна в тъмното.

— Санди? — извика тя.

Прозвуча като „Фанди“.

Дрезгавият глас й бе непознат. Коя беше тази? Не беше Маги Куч? Санди бе споменала друга жена, някоя си Агнес.

— Фанди, защо е толкоз тъмно?

Вратата се отвори по-широко. Агнес влезе в стаята и леко се приведе, за да вижда по-добре.

— К’во става тук? — попита тя.

В гласа й се долавяше известно объркване, което обаче бе лишено от тревога. Наведе се още напред и облегна едната си ръка върху коляното. Другата й ръка увисна пред тялото. Държеше книжната торбичка.

Санди започна да сумти.

Агнес рязко се изправи.

Джанис се промъкна тихо зад нея и я удари едновременно с двете половини на кутията. Жената изрева от болка.

Викът й разкъса тишината. Агнес се хвана за лицето и се обърна. Джанис замахна и с острата ламарина разсече опакото на ръката й. Агнес виеше и скимтеше. Но успя да протегне ръка. Изби ламарината от ръцете на момичето и обхвана с ръце тялото му. Джанис усети киселата гнила смрад, която се носеше от непознатата — беше горещо, дрехите й бяха изпотени.

Дъхът й секна, когато Джанис заби коляно в корема й. Ръцете й се отпуснаха. Джанис отново я ритна в отпуснатия корем. Агнес се преби надве. Лицето й се удари в спуканата електрическа крушка, блъсна металната основа в зъбите на Джанис и жената падна с писък на колене.

Джанис отстъпи от нея.

Вратата все още бе отворена.

Изтича към нея. Огледа се по коридора и видя, че няма никого. Затвори вратата, издърпа ключа от бравата и здраво го стисна. Санди бе казала, че с него не може да отключи входа, но може и да е излъгала.

Веднага след стаята, в която беше заключена, коридорът спираше пред празна стена. В другата посока минаваше покрай няколко врати. Повечето бяха затворени. Почти към края се виждаше парапет. Джанис извади остатъка от крушката от устата си и тръгна бързо към стълбите. Беше сигурна, че този етаж е безлюден. В противен случай, досега суматохата щеше да доведе някого.

Безлюден, може би, като изключим майката на Санди и бебето, които сигурно са заключени в една от тези стаи. Докато минаваше бързо покрай затворените врати, се поколеба дали да не ги освободи. Твърде опасно е — ако започне да отваря вратите, кой знае на какво може да попадне. Веднъж да се измъкне от това място, за останалото щяха да се погрижат ченгетата.

Стигна до първата отворена врата. Погледна вътре. Стаята бе тъмна и тиха.

Оставаха една стая в дъното и две, покрай които трябва да изтича.

Мина бързо покрай тях без неприятности. Когато стигна парапета, трепна от внезапно потропване зад гърба си. Очакваше го, но въпреки това се стресна и уплаши.

— По-мо-ощ! — Викаше Агнес. Гласът й бе приглушен. — По-мо-оощ! Пуснете ме!

Джанис затаи дъх и започна да слиза. Пространството долу бе полуосветено със синя светлина. Наведе се да погледне. В подножието на стълбата бе преддверието. И входната врата!

Откритото пространство вляво бе тъмно. Отдясно се виждаше сводеста врата към стая, която бе осветена в синьо. На стената висеше тъмна завеса. Джанис Видя няколко пръснати възглавници, покрити с лъскава материя подобна на сатен. Бързо се спусна по стълбите, без да отделя очи от вратата на стаята.

Входът се намираше на не повече от три метра. Ако тръгне натам, тези, които са в стаята, ще я видят.

Санди твърдеше, че ключът няма да отключи входната врата.

Джанис реши да не рискува. Мина тихо покрай колоната, която подпираше перилата на стълбите. Измина на пръсти тъмния проход, който се образуваше между стълбището и стената. Той я отведе към задната част на къщата — в стая с мазен под.

Това трябва да е кухнята, досети се тя.

Затвори летящата врата и потърси в тъмното ключа на лампата. Намери го. Синя светлина заля стаята.

Мина покрай печката. В дъното имаше мивка, дълъг плот, шкафове — горе и долу, но не виждаше никаква врата. До мивката бе окачена поставка с ножове. Остави крушката и ключа, както и ламарината от кутията с кока-кола. Избра един касапски нож и един с назъбено острие. Пъхна касапския нож в гащите си и почувства хладното му острие. Хвана здраво другия нож в дясната си ръка и пристъпи към една затворена врата до хладилника.

Не беше заключена. Отвори я. Тъмни стълби водеха надолу към мазе, осветено в синьо. Затвори вратата зад себе си. Въздухът бе студен. Треперейки, разгледа синия килим по пода на мазето. Видя и няколко пръснати възглавници.