Малкаса Пойнт

Нещо влажно и хлъзгаво разтвори краката й. Някой я теглеше за фланелката. Повдигна за миг гърба й. Дрехата започна да се смъква по раменете и Джанис остави ръкавите да се измъкнат от отпуснатите й ръце. Усети върху тялото си остри нокти. Гащите й бяха разкъсани. Нещо топло я пръсна по корема и гърдите — неговата кръв.

Върху лицето си усети топлия му дъх.

— Копеле! — изкрещя тя и замахна с ножа.

Ножът се заби в плътта на чудовището. Извади го и пак го заби. Звярът изрева от болка. След това я удари по ръката. Ножът изхвърча от вкочанените й пръсти.

Зад главата си чу стържещ звук, наподобяващ плъзгане на дърво по пръст.

Звярът я стискаше за раменете. Ноктите му се впиваха дълбоко. Тя се извъртя и го наръга с коляно. Съществото продължаваше да я държи. Отблъсна крака й. Пенисът му се заби в бедрото й.

Лицето му беше мъртвешки бяло и лъщеше като плужек. Върху нея капна слюнка от широката му уста. Почуди се защо изведнъж започна да вижда лицето му. Но преди да си отговори, главата му рязко се изви нагоре.

В ушите й гръмна рев, сякаш целият свят бе взривен.

Едното око на звяра представляваше лъскава дупка.

Част от муцуната му изхвърча.

Челюстта му се разпадна.

Джанис извърна лице. Онова, което бе останало от главата на звяра, тупна върху нея.

В тишината ушите й продължиха да бучат.

Мъжки глас каза:

— По дяволите!

25

— Как сте, момичета? — попита барманката.

— Бих си поръчала… — започна Нора.

— Хайде да тръгваме — прекъсна я Тайлър.

— Казаха, че трябва да ги чакаме тук.

— Не ме интересува — тя стана от масата.

Нора сви рамене към барманката.

— Значи това е всичко — каза Нора и последва Тайлър.

Пресякоха бързо слабо осветения бар.

— Закъде си се забързала така?

— Не мога повече да издържам. Казаха, че ще се върнат след час.

— И закъсняват едва с двадесет минути. Може би не са успели да проникнат толкова бързо, колкото си представяха.

Въпреки успокоителните думи, Тайлър усети напрежение в гласа на приятелката си.

Бутна една от тежките дървени врати и я задържа, докато излезе Нора. Пое дълбоко хладния нощен въздух. Спря се до стария автомобил пред входа и се загледа към пътя. Не минаваха никакви коли.

Нора се обгърна с ръце отпред. Очевидно й бе студено в тънката оранжева блуза.

— Хайде да се върнем и да изпием по още едно? Скоро ще с тук. Сигурна съм, че ще се оправят.

— Наистина ли?

— Разбира се. По-добре да влезем, отколкото да стоим навън и да ни мръзнат задниците.

— Ще полудея, ако продължа да седя на едно място.

— Какво искаш да направим?

— Не зная. Защо не се връщат?

— Може би вече са тръгнали.

Тайлър затаи дъх, когато пътят се освети от фарове. Вгледа се между дърветата и въздъхна. Колата отмина. Беше някакъв камион.

— Хайде да влезем в автомобила — предложи Тайлър.

— Добре. Поне ще сме на топло.

Тръгнаха по алеята към паркинга.

— В теб ли са ключовете? — попита Нора.

— Да.

— Не искаш ли да се преоблечеш?

— Не.

Нора изтича, за да настигне Тайлър.

— Защо си се разбързала толкова? Сигурно ще ги срещнем по пътя и ще трябва да обръщаме.

— Поне ще знаем, че са добре.

— Да, но може и да ги изпуснем, ако са паркирали в някоя странична улица…

— Ако не забележим никъде колата, ще обърнем и ще се върнем.

Тайлър отвори омнито, отпусна се на седалката зад волана и се пресегна да отключи другата врата на Нора. Нора се качи, а тя сложи ключа в стартера. Вратата се хлопна. Тайлър даде рязко назад.

— За бога, успокой се.

— Не мога.

Тя се засили към пътя.

— Няма никакво основание да се паникьосваш.

— Досега трябваше да се върнат!

— Зная, зная.

— По дяволите.

— Всичко е наред.

— Нищо не е наред.

Тайлър отпусна педала на газта, само колкото да се огледа на двете страни. После със свистене на гумите излезе на пътя и отново натисна газта.

Нора закопча предпазния колан.

— Хайде, стига! Ще те спрат ченгетата!

Тайлър разтърси глава и отпусна газта. След завоя се появиха светлините на града. Отминаха затворения сервиз с бензиностанцията. На следващата пряка намали и почти спря. На нейното платно на заден ход излезе някакъв фолксваген от паркинга пред една таверна. След това се наложи да спре на светофара в центъра на града. Светеше червено. Кръстовището бе чисто и тя префуча през него.

— Следи за мустанга — каза Нора. — Аз ще гледам отдясно, ти — вляво.

В тази част на улицата бяха паркирани малко коли. Точно пред тях, бордюрът пред дългата ограда на „Къщата на Звяра“ бе празен. Пуста бе и отбивката от другата страна на шосето. Докато минаваха покрай „Плажна алея“, крайчецът на окото й забеляза светъл лъч.

— Почакай — обади се Нора.

Тайлър натисна спирачката. Колата рязко спря и тя погледна към единствената приближаваща се светлина.

— Не може да са те — каза тя.

— Може да са с един развален фар.