Малтийска следа

Рицарят грабна бинокъла и се върна на мястото, откъдето се виждаше вилата. Наоколо цареше тишина, нарушавана само от бриза, който полюляваше клоните на дърветата и подръпваше дрехите му. Вторият му проблем все още се виждаше в далечината, застанал на корниза до прозореца. Мечката се беше скрила.

Той свали бинокъла.

Дивият звяр скоро щеше да бъде най-малкият проблем на Харолд Ърл „Котън“ Малоун.

3

Малоун стоеше на корниза, неподвижен като статуя. Мечката се беше дръпнала от прозореца, но той я чуваше как се движи вътре във вилата. Недалече от мястото, където беше застанал, имаше втори отворен прозорец към друга стая от къщата. За да стигне до него обаче, той трябваше да мине покрай прозореца с мечката, което не му се струваше особено умна идея.

Той пренесе тежестта на тялото си върху пръстите на краката, за да се опре по-стабилно с гръб към стената, като се опитваше да пази равновесие. Долу вляво се падаше покривът на пристройката към първия етаж, увенчан с капандура. Височината беше около два и половина метра, можеше и да успее. Това беше единственият му изход от ситуацията и той запристъпва полека наляво по корниза, като протегна ръка напред, за да се хване за ъгъла на сградата, преди да вземе завоя.

Малоун пое дълбоко дъх няколко пъти. Добре поне, че Касиопея не беше с него. Тя се боеше от височини толкова, колкото той от затворени пространства. Мисълта за нея отвлече за миг вниманието му от сегашната ситуация. Липсваше му. Най-после и двамата бяха успели да се отърсят от старите демони. Тя се намираше във Франция, заета да реставрира замъка си от XIII в. Бяха се разбрали да се видят другата седмица в Ница за няколко разтоварващи дни. Междувременно той се бе нагърбил с тази мисия, която отначало му бе представена като детска игра — едни лесни 50 хиляди за спечелване, — а се бе оказала нещо съвсем друго.

Той се спря на корниза точно над капандурата. Трябваше да внимава само да не падне върху ръба.

Скочи, като се целеше в един от скатовете, и усети под краката си коравите керемиди. Подметките му се плъзнаха надолу, закрепиха се за миг, после продължиха да се плъзгат. Той остърга с нокти топлия камък на фасадата, сграбчи с две ръце ръба на капандурата и се задържа неподвижно. После бавно се спусна към улука. Медното тенеке изскърца под тежестта му и се огъна, но го задържа. Той се провеси на ръце през ръба; с всяко изскърцване на металните скоби тялото му се сгърчваше от напрежение. Накрая се пусна и падна върху меката трева близо до някакви шубраци.

За жалост, налагаше се да се върне във вилата. Малоун можеше да изчака, докато мечката си тръгне, но това щеше да отнеме време. Пък и собственикът можеше да се върне и да завари трупа. След това щеше да дойде полиция и вилата да се превърне в местопрестъпление, проваляйки всичките му усилия да открие писмата.

С мечка или без, сега беше моментът. Но не биваше да върши глупости.

Той изтича зад ъгъла към входната врата на къщата. Предишния път бе забелязал в салона на първия етаж шкаф за оръжия. Влезе отново във вилата; от горния етаж се чуваше как мечката продължава да рови вътре. Намери шкафа, който се оказа заключен. Вътре бяха наредени като войници осем пушки. Той вдигна един стол и разби витрината, после грабна една. В чекмеджето отдолу намери патрони. Зареди пет, после вкара един в цевта; беше готов за повторното изкачване до третия етаж. Не искаше да убива животното, но щеше да го направи, ако се наложеше.

Той се заизкачва по стълбището и стигна до площадката на третия етаж.

Мечката беше все още в спалнята, откъдето бе избягал по корниза. По шума можеше да се заключи, че животното продължава да сее опустошения. Той се приближи до отворената врата. Вниманието на мечката беше насочено другаде, което му позволи да се промъкне покрай нея и да продължи нататък, към отворения прозорец в другия край на коридора. Така си отрязваше пътя за бягство, но това бе единственият начин да прогони звяра надолу по стълбите към входната врата, която бе оставил широко отворена.

Преброи наум до три, пристъпи към вратата на стаята и изстреля един патрон към отсрещната стена. Мечката подскочи и изрева от уплаха. Малоун побягна назад към отворения прозорец. Мечката изскочи от спалнята, хвърли бърз поглед към него, после се обърна и затича тромаво по коридора в обратната посока. Той стреля в тавана. Гипс и парчета дърво се посипаха върху него.

Мечката изчезна надолу по стълбите.

Той я последва до втория етаж и видя как животното избяга през входната врата и продължи да тича нататък.

Номерът проработи.

Но с цената на шум, който едва ли бе останал незабелязан в околността.

* * *

Рицарят чу два изстрела.

Собственикът на вилата му бе казал, че онова, което търси, се намира в малка стая на третия етаж, използвана за кабинет. Той бе видял Малоун да се придвижва по корниза, да скача на земята и после да се връща обратно в къщата. Двата изстрела бяха дадени от него, което означаваше, че противникът му вече е въоръжен.

Поне мечката я нямаше.

Избягала бе от вилата и бе изчезнала между дърветата.