Малтийска следа

Малоун не носеше оръжие. Според инструктажа, който бе получил, къщата трябваше да е празна. От МИ-6 не само бяха проследили източника на имейлите, но бяха успели да съставят профил на потенциалния продавач. Нищо в него не загатваше за опасност.

Той влезе и провери трупа за пулс. Нямаше. Малоун се огледа.

Стаята беше просторна и уютна, по облепените с тапети стени висяха огромни маслени картини, потъмнели от времето. Във въздуха се носеше миризма на увехнали цветя, восък от свещи и тютюн. Имаше голямо орехово бюро, старинен домашен орган от палисандрово дърво, тапицирани с брокат канапета и столове. Покрай стените бяха подредени богато инкрустирани шкафове с витрини, пълни с изложени предмети, придаващи на помещението вид на музей.

Всичко тънеше в безпорядък.

Чекмеджета бяха извадени наполовина или оставени да висят под необичайни ъгли; част от витрините бяха строшени, столовете — преобърнати, някои с разпрани тапицерии. Няколко от завесите бяха откъснати от корнизите и лежаха в безформени купчини на пода.

Някой беше търсил нещо.

Само един папагал в позлатена клетка, някога поставена върху мраморен пиедестал, нарушаваше тишината. Сега пиедесталът беше съборен и клетката беше на пода, смачкана и изкривена, а птицата в нея надаваше отчаяни писъци.

Малоун преобърна трупа и видя две дупки от куршуми. Жертвата беше мъж на четиресет и пет, петдесет години, с тъмна коса и гладко избръснато лице. Собственикът на вилата беше на същата възраст, но трупът не съответстваше на описанието, което му бяха дали.

Нещо издрънча. Силно и отчетливо. Някъде горе.

Чуха се тежки стъпки. В къщата имаше още някой.

Скривалището, което Котън Малоун търсеше, се намираше на третия етаж, затова той се заизкачва по стълбището, подминавайки площадката на втория. Каменните стъпала бяха покрити с килим, който заглушаваше стъпките и скриваше присъствието му. Откъм третия етаж отново чу силен шум, сякаш тежка мебел се стовари с трясък на пода. Който и да претърсваше къщата, очевидно не се тревожеше от неканени пришълци.

Малоун продължи напред.

Дървеният под в коридора беше застлан с тясна светлозелена пътека. В далечния му край през полуотворения прозорец влизаше сутрешното слънце, придружено от лек ветрец. Малоун стигна до стаята, откъдето идваше шумът. Същата, която му бяха възложили да открие. Той се спря пред отворената врата и реши да погледне вътре.

И видя една едра мечка. Поне 200–250 килограма.

Източникът на силния трясък, който бе чул, беше един преобърнат бюфет. Животното ровеше из стаята, събаряйки с лапи предмети от масите, след като ги подушеше. Беше с гръб към него и гледаше към един от двата отворени прозореца.

Малоун трябваше да се маха.

Мечката престана да рови и вдигна глава нагоре, душейки въздуха. Лошо.

Усетило миризмата му, животното се обърна към него и изръмжа. Малоун разполагаше с част от секундата, за да вземе решение. Чувал бе, че при среща с мечка човек трябва да застане неподвижно и да я гледа в очите, докато тя не отстъпи и не си тръгне. Само че такива съвети обикновено ги даваха хора, които никога не бяха виждали мечка отблизо. Дали да тръгне по обратния път? Или да скочи в стаята право насреща? Едно малко подхлъзване надолу по стълбите и мечката щеше да го стигне. Той предпочете отсрещната стая; с два скока се озова при вратата и се метна вътре точно когато животното се втурна напред, изненадващо бързо за размерите си. Малоун затръшна вратата след себе си и се огледа. Беше се озовал в неголяма спалня с огромна порцеланова печка в единия ъгъл. Стаята имаше два големи прозореца, също наполовина отворени, които гледаха към пространството зад вилата.

Нужна му бе секунда, за да помисли. Но мечката имаше други планове. Вратата се отвори с трясък.

Той изтича до прозореца и погледна надолу. Стаята като нищо беше девет-десет метра над земята. Това означаваше минимум изкълчен глезен, ако не и строшени кости или нещо по-лошо. Мечката се спря на прага, поколеба се за миг, после изрева.

Това реши въпроса. Малоун видя, че отвън под прозореца има корниз, широк около двайсетина сантиметра. Точно колкото да стъпи на него. Което и направи, опрян с длани на топлия камък и с гръб, долепен до стената на къщата. Мечката се хвърли към прозореца, подаде глава навън и замахна с лапата си, въоръжена с остри нокти. Той обаче се беше дръпнал встрани, извън обсега им.

Животното едва ли щеше да го последва. Но това не решаваше проблема му. Какво да прави сега?

2

Рицарят свали бинокъла си.

Каква странна гледка. Някакъв мъж е стъпил върху тесен корниз на третия етаж на една вила, а през прозореца се е надвесила мечка и замахва с лапа към него.