Матю Райли Турнирът

- Какво бих могъл да му кажа? Може би това. че всяка нощ, откакто пристигнахме във Византион преди три месеца, той лично е пращал слабоумния си син в ръцете на насилник? Не, не му казах. Поех нещата в своите ръце и в нощта на големия банкет отнесох онова ястие на кардинала, но после...

- Но макар че си оставил отровената храна в личните покои на кардинал Кардоза. не той е ял от нея. а кардинал Фарнезе - каза господин Лскам. - Убил си погрешния човек.

-Да.

- Знаеше ли, че кардинал Кардоза е бил задържан?

-Не.

- А знаеше ли, че гостуващият кардинал Фарнезе ще отседне в личните покои на Кардоза?

-Не.

- И когато малко по-късно си се върнал да провериш дали планът ти е проработил, си намерил мъртъв погрешния човек и за да заблудиш следствието, си обезобразил лицето на Фарнезе по начина, по който го прави безумният злодей в града, и си изхвърлил тялото в басейна.

Момчето кимна тъжно.

-Да.

- Казал си на Елизабет, че баща ти е имал разправия с кардинал Кардоза заради отказа му да погребе Бени-сио с всички почести.

- Това беше върхът на лицемерието му. Това чудовище докара брат ми до самоубийство, а после го лиши от християнско погребение с твърдението, че чрез самоубийството си Бенисио е оскърбил Бог. Върховната обида!

- Определено - тихо рече господин Аскам. - Предполагам, че това е била и причината кардиналът да поръча убийството на родителите ти.

- Какво?!

- Смятам, че кардинал Кардоза, след като е разбрал, че отровата, убила кардинал Фарнезе, е била предназначена всъщност за него, погрешно е сметнал, че баща ти по някакъв начин е научил за извращенията му с брат ти и е отровил храната. Затова е уредил убийството на баща ти и майка ти.

На лицето на Пиетро се изписа ужас. когато осъзна каква огромна грешка е допуснал - неуспешното му покушение срещу кардинала бе довело до смъртта на родителите му.

- Ох, Господи... - промълви той. Очите му ни гледаха, но не виждаха нищо.

Учителят ми каза:

- Не би могъл да знаеш, че нещата ще се развият по такъв начин, Пиетро. Просто не би могъл.

Момчето не каза нищо.

- Разбираш, че трябва да разкажа на султана всичко това - рече господин Аскам. - Което означава, че оставането в двореца може да се окаже опасно за теб. Може би ще е по-добре да напуснеш това място и за известно време да изчезнеш.

Пиетро продължаваше да мълчи.

- Наистина съжалявам, Пиетро - рече учителят ми. - Желая ти всичко добро.

И с тези думи господин Аскам поведе Зубайда и мен обратно към изхода на цистерната.

Докато вървяхме обратно през лабиринта зали, господин Аскам каза:

- Допуснах същата грешка, която е допуснал и кардинал Кардоза. Помислих си, че Брунело се е опитал да го убие. Отровата обаче не е била сложена от разярения баща на Бенисио, а от разярения му брат.

Стигнахме до предпоследната цистерна.

- Трябва да говоря със султана - каза господин Аскам. - Кардинал Кардоза трябва да бъде аресту-

ван за убийството, или поне за поръчването на убийството на Брунело и жена му. Ще кажа на султана, че момчето Пиетро е виновно за смъртта на гостуващия кардинал.

- И султанът ще го арестува? - попитах аз.

- Предполагам, че да - отвърна господин Аскам.

Докато пресичахме предпоследната цистерна с

опасните дупки в пода, бяхме така погълнати от разговора. че направих погрешна стъпка и десният ми крак потъна в един от скритите отвори.

Петата ми докосна нещо. Нещо меко.

Нещо като...

Изписках.

- Там долу има нещо!

Зубайда и господин Аскам ме хванаха за ръце и ме вдигнаха. После всички погледнахме в дупката, която бе погълнала крака ми. Отгоре светеше тънък слънчев лъч. само колкото да освети онова, което бях докоснала.

Лицето на Дарий бореца се взираше в нас с широко отворени немигащи очи.

Стоеше изправен в дълбоката седем стъпки дупка, с вързани на гърба ръце, с разпиляна около лицето му коса. На краката му вероятно имаше вериги или нещо също толкова тежко.

- Дарий... - ахна Зубайда.

- Смъртта на бореца свързана ли е с нашия случай? - попитах аз.

- Не - твърдо отвърна учителят ми. — Неговата смърт е друг въпрос. Но това може да почака. Сега е време да се изправим срещу кардинала.

Господин Аскам влезе в последната цистерна и тръгна към стълбището, водещо към дневната светлина. Забързах след него и стигнахме при стълбището заедно. И се заковахме на място, когато някаква фигура внезапно препречи пътя ни.

Видях първо крака на човека и моментално забелязах, че на дървената подметка на левия му сандал при палеца има ясно изразена V-образна резка.

Погледът ми продължи нагоре и видях собственика на мистериозните сандали - сандалите, които бяха оставили отпечатъка си в кланицата, в която бяха открили обесения готвач и жена му, както и в калта при менажерията, където бяха устроили капан на учителя ми. И накрая погледът ми срещна студения и безизразен поглед на Синон, високия личен слуга на кардинал Кардоза.

Човекът но корлиноло

- Синон - каза учителят ми. - Чудех се дали кардиналът няма да те изпрати да ме убиеш.

- Кардиналът казва, че знаеш прекалено много, англичанино. Нареди ти и момичето ти да умрете и съм тук. за да изпълня присъдата.