Матю Райли Турнирът

И господин Аскам не помръдна, докато тежестта на желязната порта не притисна изцяло лицето на Синон под повърхността. Слугата зарита отчаяно и водата около него кипна. Не след дълго обаче той замря и вълните се успокоиха. Убиецът се беше удавил само в две стъпки вода.

Когато се върнах при господин Аскам, видях лицето на Синон под повърхността - разбито и окърваве-но, с взиращи се в нищото очи. Ангелът на смъртта бе мъртъв, умрял в мизерен страх, но дори на тази крехка възраст някак разбирах, че това е подобаващ край за такъв жесток човек.

- Хайде, Бес. - Господин Аскам ме поведе обратно към стълбището. - Време е да сложим край на това. Време е да се изправим срещу кардинал Кардоза.

В бърлогата на карлинала

Слънцето беше на път да залезе. Учителят ми, мокър от глава до пети и целият в драскотини от борбата си със Синон. поведе, каго крачеше бързо и енергично. Зубайда се беше върнала и ни следваше мълчаливо, явно несигурна какво точно да прави.

Изминахме само няколко крачки, когато Латиф се появи в градината с розите. Спря за момент, когато видя учителя ми подгизнал, окървавен и покрит с мръсотия, но не каза нищо за външния му вид.

- Господин Роджър Аскам, кардиналът е в посолството си. По всичко изглежда, че чака някого, но гостът още не беше пристигнал, когато дойдох тук да ви търся. Изпрати слугата си Синон на някаква задача малко след като започнах да наблюдавам постройката.

— Изпратил е слугата си да ни убие - отвърна учителят ми, докато минаваше покрай Латиф и се насочваше към поляната около католическото посолство. — Но вместо това слугата има днес среща със създателя си. Бес, намери най-близките стражи и им кажи незабавно да идат в посолството на кардинал Кардоза. Двамата с Латиф отиваме там.

Така се разделихме — учителят ми и спътникът му тръгнаха на юг. а ние със Зубайда забързахме обратно към Третия двор, за да намерим стражи.

След трийсетина крачки забелязах двама дворцови стражи при аркадата от лявата ни страна, в една ниша, да надничат през решетъчен прозорец, гледащ към посолството на Църквата.

- Стража! - извиках на гръцки и изтичах при тях. -Стража! Моля ви! Само...

- Остави ни, дете - рязко каза единият и ми махна да си вървя.

-Но...

- Изчезвай, момиченце! - изръмжа той и аз се дръпнах стреснато.

И замрях. Бях виждала този човек и преди, но не можех да се сетя къде точно. Имаше грижливо подстригана брада и белег във формата на буквата Y на дясната буза...

Тъмницата.

Той бе един от стражите в тъмницата на султана.

Завъртях се и погледнах двамата стражи в нишата. Те наблюдаваха католическото посолство през решетката и очевидно бяха нервни. Онзи. който току-що ме беше пропъдил така грубо, държеше в дясната си ръка окови.

Окови...

Погледът ми се стрелна надолу по аркадата...

... и видях други двама стражи от тъмницата, които наблюдаваха посолството.

Погледнах през решетъчната преграда и видях как учителят ми и Латиф влизат в посолството през главния вход.

- Ела, Бес - каза Зубайда. - При харема има други стражи...

Но аз не я слушах.

Кръвта ми се смрази, когато осъзнах какво виждам.

Окови...

- Царицата има своя малка група верни стражи -казах, спомняйки си думите на Елси. - Включително онези от тъмницата на султана.

Обърнах се отново към първите двама стражи.

- И точно сега кардиналът е бил повикан от турнира в посолството, където очаква някой, който е достатъчно важен, за да изисква незабавното му присъствие... някой като царицата...

Погледът ми отново се спря върху оковите в ръката на стража.

Двамата бяха отвели някого в окови до посолството на кардинала...

Някакъв затворник...

Опасен затворник...

Заля ме ужас.

Царицата най-сетне бе направила своя ход срещу кардинала - бе пратила убиеца си.

А моят учител, моят любим учител точно в този момент влизаше в посолството, без изобщо да подозира, че влиза в смъртоносен капан.

- Какво правиш! - извика Зубайда. но аз вече се бях втурнала с всички сили през Четвъртия двор.

Не мога да си представя как съм изглеждала -кльощаво тринайсетгодишно момиче, тичащо през-глава по зелената поляна около посолството на Светия престол.

Мисля, че един или двама от наблюдаващите стражи ме подгониха, но не ме интересуваше. Продължих да тичам с всички сили.

Голямата бяла двуетажна сграда се издигаше пред мен навъсена и смълчана на светлината на залязващото слънце; единственият признак, че нещо не е наред, бе открехнатата масивна врата.

Тичах към нея в отчаян опит да спася учителя си, без изобшо да се замислям за опасността, от която исках да го избавя.

Озовах се в атриума на посолството, който тънеше в сенки. Всички капаци на прозорците бяха за-

творени. През пролуките проникваха лъчи прашна слънчева светлина.

На пода пред мен лежаха три тела - господин Аскам и Латиф бяха най-близо, на няколко крачки навътре в атриума. Бяха проснати по очи и не помръдваха. Видях разрез отзад на врата на господин Аскам и струйка кръв. стичаща се от рана на голия тил на Латиф.