Матю Райли Турнирът

Стрелата полетя по дължината на пътеката и улучи безумеца между очите, в гърбицата на носа; железният връх се заби дълбоко в главата му и го закова насред крачка. Главата му рязко отлетя назад, жълтите му очи се разшириха от ужас и той рухна на пода, все така упорито стиснал сабята.

Лежах на пътеката само на един разкрач от него. без да смея да помръдна. Страхувах се. че е още жив.

И тогава учителят ми се появи пред мен и пусна последна стрела в главата на безумеца само от една стъпка разстояние. Чудовището вече определено бе мъртво.

В следващия миг се озовах в обятията на учителя си и ридаех на рамото му.

-Благодаря ви, господин Аскам! Благодаря! Благодаря!

Той се отдръпна от мен и ме погледна в очите.

- За какво ми благодариш? Ако не беше дошла, щях да съм поредната жертва на този побъркан — мъртъв, одран и обезобразен. Но благодарение на теб той не получи тази

възможност и когато дойдох на себе си. го видях да те гони в параклиса. Бес. недей да ми благодариш. Ти дойде тук да спасиш мен. без да се замисляш за опасностите за самата себе си. Честно. Бог да е на помощ на света, ако се случи да станеш кралица на Англия!

Не ми пукаше.

Просто го прегърнах с всички сили и изплаках очите си, като съвсем искрено вярвах, че никога няма да го пусна.

Разбира се, малко след това пуснахме стражите и те бързо претърсиха посолството. Латиф дойде на себе си с ужасно главоболие, а накрая се появи и самият султан, следван от садразама и личните си гвардейци.

Султанът погледна безизразно страховитата сцена — едва живото тяло на кардинал Кардоза, лежащо в локва кръв; мъртвия безумец, проснат на централната пътека на параклиса с двете стрели, стърчащи от главата му под странни ъгли; и ранения Латиф, който седеше на пода и разтриваше главата си.

- Господин Роджър Аскам - най-сетне каза султанът. - Да смятам ли, че разследването ви е приключило?

Учителят ми се изправи пред него, окървавен и порязан, с подгизнали дрехи и мокра коса. Отвърна на погледа на султана със съвършено английско достойнство.

- Да. ваше величество.

-Обяснете. Моля.

- Може би ще е по-добре хората ви да напуснат помещението - каза учителят ми.

Султанът кимна и гвардейците ни оставиха. Садра-замът остана.

- Той също - каза господин Аскам.

Султанът го изгледа. Несъмнено не беше свикнал някой да му нарежда каквото и да било, но накрая ким-

на отново и садразамът също се оттегли. В атриума останахме само господин Аскам. султанът и аз.

- На територията на двореца ви имаше шест убийства и един опит за убийство, това на кардинал Кардоза, и четирима различни убийци - каза господин Аскам. - Гостуващият кардинал Фарнезе е бил убит неволно. Бил е отровен от Пиетро, големия син на готвача. Отровата обаче е била предназначена за со-домита кардинал Кардоза, който е насилвал слабоумния по-малък брат на Пиетро, Бенисио, когато той му е носил вечерята.

- Бенисио ли? Това не беше ли момчето, което се самоуби преди няколко седмици? - попита султанът.

- Да. Пиетро обвинява кардинал Кардоза за това, че брат му е посегнал на живота си, и е искал да го отрови. След като обаче открил, че отровата е убила погрешния човек, Пиетро одрал лицето на кардинал Фарнезе по начина, по който го е правил безумецът, за да се опита да подведе разследването. Не е знаел обаче, че вие, ваше величество, вече сте заловили безумеца. Ако не го бяхте направили, изобщо нямаше да разберем и планът му най-вероятно щеше да успее... Следващите две убийства, тези на готвача Брунело и жена му, са били извършени от слугата на кардинал Кардоза Синон по заповед на господаря му. Кардиналът правилно заключил, че отровата, убила кардинал Фарнезе, е била всъщност предназначена за него, и неправилно е приел, че отрови-телят е готвачът Брунело. Предполагам, че кардиналът е смятал, че Брунело е разбрал за издевателствата над по-малкото му момче, същото онова, на което Кардоза е отказал християнско погребение. Разгневен, че Брунело се е опитал да го отрови, кардиналът пратил Синон да убие готвача и жена му като отмъщение. Слугата обаче оставил отпечатък от сандала си, изключително важен отпечатък, на местопрестъплението.

- И е нагласил нещата така, че да изглежда, сякаш са се обесили сами - каза султанът.

- Да. Синон обаче вързал ръцете им прекалено стегнато, докато ги бесел, така че на китките им са останали следи, които успях да видя. Уплашен, че разследването ми е на път да го разкрие, кардиналът се опита да елиминира и мен - изпрати ми анонимна бележка с покана да отида в менажерията ви късно снощи. Това беше капан, от който двамата с Бес едва успяхме да се спасим. Там обаче също видях отпечатъка на слугата Синон. После стигаме до смъртта на Максимилиан от Виена и младата австрийска девица, както и до смъртта на Дарий.

Султанът не каза нищо. Чакаше господин Аскам да продължи, без дори да мигне.