Меден месец

— По дяволите! Как можах да забравя!

— Какво си забравила?

— Та това е Хариет.

Нямах никаква представа коя е Хариет, но сега това бе без значение. Знаех само, че никак не ми се искаше тази Хариет или която и да е друга особа да стърчи пред външната врата, особено когато аз съм от другата й страна.

— Нали ще се отървеш от нея, още сега?

— Всъщност не мога. Тя ми прави огромна услуга.

— А какво ще стане, ако ме види тук с теб?

— Е, няма да се стигне дотам. Бях я помолила да огледа мебелите и покъщнината за антикварния й магазин. Просто се спотайвай тук. Ще се постарая да стоим далеч от тази стая. Огледът няма да трае дълго.

За Джон ОʼХара това не бе никакъв проблем; но, от друга страна, Крейг Рейнълдс имаше да върши доста работа.

— Нора, и без това вече съм закъснял за работа — казах аз. — Няма ли начин да се измъкна от задната врата или нещо подобно.

— Тя вече е видяла колата ти отпред. Ако я няма, когато си тръгва, ще започне да ме разпитва. А и двамата не го искаме.

Поех дълбоко дъх и после шумно го изпуснах.

— Колко ще продължи всичко това?

— Нали ти казах вече, няма да трае дълго. — Тя отвори прозореца и се провикна: — Съжалявам, Хариет, ей сега слизам долу. Страхотна шапка имаш, скъпа.

Нора се завъртя и с летящ старт се гмурна обратно в леглото при мен.

— А сега да се разберем за твоя работен ден — рече тя и плъзна ръка под одеялото. — Не смятам, че е добра идея.

— О, не смяташ, така ли!

— Абсолютно не. Мисля, че можеш да си представиш, че си ученик, избягал от училище, и двамата ще се позабавляваме. Какво мислиш?

Нямаше значение какво бях казал. Ръката на Нора, пъхната под одеялото, вече бе й предала какво мисля.

— Предполагам, че мога да си взема един свободен ден.

— Ето, това е проява на характер.

— И на какво ще посветим днешния ден?

Нора се напъха под одеялото, за да провери това, което най-много я вълнуваше.

— Е, ще ти кажа. Ще си устроим нещо като излет.

Отново се надигна от леглото. Боже, колко бе стройна. И гъвкава. И изящна.

— Почакай, не можеш да ме оставиш точно сега — простенах аз.

— Налага се, скъпи. Хариет ме чака отвън, а аз съм длъжна да си сложа все пак някаква дрешка. — Тя надигна одеялото, взря се съсредоточено в това, което се криеше под него, и на лицето й разцъфтя същата закачлива и секси усмивка. — Задръж го така! — заповяда ми.

75.

Лежах в леглото, втренчен в тавана, опитвайки се да подредя мислите си. Вероятно стаята е служела за спалня на прислужницата или бавачката, ала това не й пречеше да бъде доста по-хубава от моята в онзи апартамент. Накрая започнах да кроя планове за останалата част от деня, като обмислях какво да правим двамата с Нора. Но по-важно бе да реша как да балансирам и насочвам деликатните ни взаимоотношения, нашата прохождаща връзка или каквото и да беше това между нас.

Тя сигурно знаеше как да получи това, което иска. Но оставаше въпросът дали това, което иска, съм самият аз. И какво исках аз? Да докажа, че Нора е невинна?

Накрая не издържах и си казах: цялата тази история да върви по дяволите. Единственият въпрос, който реално имаше значение, се ограничаваше до това — имала ли е тя нещо общо със смъртта на Конър Браун… и с изчезването на парите му. Това именно бе работата ми — да търся отговорите на подобни въпроси.

Затворих очи. Но след няколко секунди ги отворих.

Скочих от леглото и изтичах към костюма си, провесен на стола. Грабнах дрънчащия мобилен телефон от джоба на панталоните си и проверих номера на повикващия абонат, макар да знаех кой може да бъде. Беше Сюзън!

Не можех за втори път да я пренебрегна, нали? Тя знаеше, че винаги нося мобилния със себе си и се старая да не излизам от обхват.

Бъди естествен, ОʼХара!

— Здравей.

— Защо шепнеш? — попита тя.

— Защото съм на голф турнир.

— Ха-ха. А къде си всъщност?

— В библиотеката на Брайърклиф Манър.

— Това ми звучи още по-съмнително.

— Обаче е истина. Сега работя върху жаргона си в сферата на застрахователното дело, по-специално застраховките живот.

— Защо?

— Защото Нора задава куп въпроси. Тя се оказа доста умна и проницателна личност. Не знам дали ме изпитва, или просто е любопитна. Но независимо от това трябва да понауча нещо за настоящата си професия.

— Кога за последен път си осъществил контакт с нея?

Нещо ми подсказа, че уточнение от рода на през цялата тази нощ няма да бъде най-подходящият отговор на този въпрос.

— Вчера — отвърнах. — Крейг Рейнълдс я отведе на обяд, за да се извини за безпокойствата, в които я въвлече Джон ОʼХара.

— Добър ход, хитрецо. Ти несъмнено вече си обяснил на Нора за предстоящото изплащане на застраховката, нали?

— Да. Тя изглеждаше облекчена. Тогава обаче започна да ме отрупва с въпроси.

— Мислиш ли, че подозира нещо?

— Трудно е да се каже нещо определено, когато е замесена Нора Синклер.

— От тебе се искаше да я предразположиш към откровеност.

Последните й думи ме накараха да преглътна с усилие.